Театралите, родени през 1934!

    Пред мен е списъкът с годишнините на театралните дейци (главно актьори) за 2014 година. Става дума за онези, които са закръглили осемдесет. В списъка виждам имената на много мои приятели или добри познати, някои от които са учили актьорско майсторство в моя курс на Театралната академия, където аз учех театрознание. Моите съкурсници Таня Лолова и Досьо Досев също са в този списък, защото са тръгнали на училище една година по-рано. Другите следваха една или две години след мен, но и с тях ни свързват достатъчно колегиални приятелства. Предполагам няма да бъде безинтересно за читателите на вестника да прочетат по две думи за всеки от тях.
    За Таня Лолова вече писах отделна статия и затова тук само я приветствам.
    След нея във въпросния списък идва рано напусналият ни режисьор Любен Гройс. Неслучайно неговото име носи днешен театрален колеж. Изключително оригинален творец, Любчо беше любимец на актьорите, с които работеше. Освен театрал, той беше и завършен литератор - майстор на стиха.
По реда на споменаването в списъка идва друг голям режисьор - Крикор Азарян, наричан от колеги и приятели Коко. За него като постановчик и педагог се написаха много редове във връзка с ранното му напускане на земната сцена. Надяваме се да режисира и на небесната!
    Павел Павлов, също чудесен режисьор с творческа биография главно в театър "Сълза и смях" и в телевизията, е жив и здрав и неотдавна прави постановки в Добричкия драматичен театър. За него е важно да отбележим и дейността му като писател, автор на редица художествени книги.
    Стигнахме и до актьорите. Пръв от тях в нашия списък е Досьо Досев. Свикнали сме да го гледаме не само на сцената (бургаска и софийска), а и на екрана. Няма по-добро, благонамерено старче от него, което да се е появявало в през последните години в наши филми.  Досега помня театралната му роля (изиграна още през младостта) на сляпото момче Тимоша от пиесата "Златната карета" на големия руски писател Леонид Леонов в Бургаския театър "Адриана Будевска".
Нелепо разделилата се с живота, Севелина Гьорова беше театроведка от следващия курс, за която без преувеличение мога да кажа, че е най-обичаната от цялото актьорско и театрално съсловие критичка. Едва ли някой би могъл да изброи биографичните й книги за големи наши майстори на сцената, и доклади, изнесени на актьорски юбилейни чествания.
Кирил Господинов помним главно от филмовата му роля на баш майстора и други превъплъщения на екрана. Аз обаче не мога да забравя изпълнението му в спектакъла на моята комедия "Има ли смисъл да утепваме мечка?", поставена чудесно във Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" от режисьора Станчо Станчев като цирково представление. Там Кирчо правеше на сцената "салта" и за целта беше помолил театъра да му купи гимнастически дюшек.
Васил Попов, Петьо Пейков и Хиндо Касимов са едни от най-силните актьори на Държавния сатиричен театър. Петьо и Хиндо са мои съвипускници, за съжаление рано напуснали сцената. А само преди няколко години гледах с удоволствие представление, в което Васо си партнираше отлично с голямата Стояна Мутафова.
По това време Васил Димитров играеше в "Сълза и смях" и нямаше на сцената по-органично изигран от него възрастен човек.
Правила ми е впечатление и неговата висока обща култура.
За режисьора Никола Петков, може би най-големия майстор между колегите си в поставянето на комедии, ми се ще да напиша отделно - неговите спектакли заслужават. С Кольо ме свързва и, уви! - останала в миналото дружба, когато той режисираше и мои пиеси -- комедията "Златна ряпа" в Държавния музикален театър "Стефан Македонски" и драмата "Произшествие" - в Драматичния театър "Владимир Трандафилов" във Видин.
Остана място в колонката ми точно колкото да напиша със заслужено уважение и за режисьорката Димитрина Гюрова-Савова.
Известна с добрите си постановки и педагогическа дейност, Димитрина е качила на малкия екран и една моя пиеса. Това е "Покана от Париж", която беше вече играна от доста театри като комедия с драматични втора част и финал. В телевизионното представление обаче тя звучеше по-драматично. Оцених високо тази трактовка, защото беше единствена и напълно обоснована.
Приятно ми е да си спомням за всички театрални творци, които тази година навършват осемдесет. Дълбок поклон пред онези, които са напуснали земната сцена! Пожелание към живите за здраве!