Под крилото на поезията и театъра

Мнозина от нашите творци са се изявявали "под крилото" на две, че и на повече музи. Чудесният поет Иван Давидков беше автор и на чудесни живописни платна. Прозаикът Тодор Белчев-Тато също успешно се увличаше от рисуването с маслени бои. Авторът на хубави стихотворения Андрей Германов беше автор и на хубави портретни карикатури на свои колеги. Тези тримата ми идват първи в главата - тях споменавам.  А има и мнозина други "слуги на двама господари", които моля да ме извинят...
Първа страст на Недялко Йорданов беше поезията, но той така се увлече по театъра, че не само се ожени за актриса, но постави на различни сцени като режисьор много свои и от други автори пиеси. Отначало всичко това се разиграваше в родния му Бургас, но после получи и национално признание - направи постановки в други градове и най-вече в София. Бих го упреквал, ако някои негови режисьорски работи не са ми харесали много, но повече бих го упреквал, ако беше изоставил първата си любов - поезията, появила се ярко още в най-млада възраст. За щастие тя е негов пристан и когато вървеше към трите четвърти от века си. Честито, Недялко!
Но той не само правеше постановки, а и пишеше пиеси, много от които в негова или на други режисьори сценична интерпретация правеха силно впечатление. Следователно като втора негова професионална специалност можем да запишем писането на драми и комедии или драматургичното творчество.
Обаче някои от тези пиеси бяха предназначени за детската публика, и като ги прибавим към стихотворенията, адресирани до  малчуганите, можем спокойно да прибавим още едно професионално определение за автора им - поет за деца...
Извинявайте, извинявай и ти, Недялко, че пропуснах! Към другите литературни и театрални занимания на поета и режисьора е редно да добавим и естрадния автор и изпълнител, защото много от чудесните песни по негови стихове са и с негова музика... Дори бихме могли да твърдим, че голяма част от своята популярност той дължи именно на песните си. На неговите мелодични песни, в чиито текстове чуваме много от хубавото и лошото в нашия днешен живот, поднесено ни по завладяващ начин - сякаш със самите нас се е случило.
Точно тук - за опресняване на спомените и знанията си за направеното от Недялко, щракнах някои копчета на компютъра си и погледах на малкия екран доста изпълнения от наши най-добри и известни естрадни певци на песни по Недялкови текстове. Уж за малко ги пуснах, за ориентация, а не можах да се откъсна от екранчето доста дълго време. Пееха Панайот Панайотов ("Момчето, което говори с морето"), Стефка Берова заедно със самия автор на текста ("Семеен спомен за Поморие"), Богдана Карадочева и Стефан Димитров  ("Остаряваме бавно"), Мишо Белчев  ("Не остарявай, любов!"), Силвия Кацарова, Тони Димитрова, Орлин Горанов и Кристина Димитрова, Лили Иванова с прекрасния световен цигулар Васко Василев... И си мисля, без да подценявам автора на много пиеси и поезия, че най-голяма е вероятността да се запомнят и изпълняват и през далечните бъдещи години неговите чудесни песни...
За всичко това Недялко Йорданов е награждаван многократно с важни държавни отличия. И като автор, и като режисьор.
Написал е двайсетина пиеси за възрастни и за деца, между които си спомням - без да се ровя в сламките: "Ние сме на двайсет и пет", "Любов необяснима", "Мотопедът", "Имате ли огънче", "Мата Хари", "Убийството на Гонзаго", "В старо село накрай света", както и пиесите за малките зрители "Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки", "Приключения опасни със герои сладкогласни" и други.
Редно е да спомена в останалите ми малко редове, че освен другите множество издания на Недялко Йорданов, излязоха от печат и петнайсет тома негови произведения, както и това, че е направил повече от петдесет театрални постановки...