Паралелен свят има в Европа

Съмненията постепенно отпадат. Европейци сме, цитираме Европа, имитираме Европа, търсим и правим опити - най-често неумели - да се влеем в европейските коловози. Казано накратко - надяваме се на Европа.
Дотук добре. Надеждите са безплатни, беше казал един мъдър човек. И сякаш постепенно потъваме в омагьосания кръг на илюзиите, покрай които за жалост сетивата ни закърняват, обмазани с лъскавите и изглеждащи вкусни примамки на европейския начин, стил и стандарт на живот. А в лутането между пориви, въжделения, усещания от реалността неусетно започваме да привикваме с тръпчивия и често твърде горчив вкус на заблудите, щедро и многообразно сервирани пред изгладнелите ни очи.
Отрезвяването, макар и често болезнено, настъпва рано или късно. Нека се вгледаме в самите себе си, да си признаем какво точно очаквахме, да познаем грешките си, да помислим какво все още не ни стига - кураж ли, сила ли, та да стъпим здраво на земята. Мечтата, наречена Европа, в която исторически присъстваме, но реално май е на път да си остане само мечта, взе да се поотдалечава, при това скоростно и безапелационно. Говорихме, или по-точно изобилно глаголствахме за този обозримо близък до усещанията ни свят, предвкусвайки постижимите наглед облаги на цивилизацията, един от първотворците на които е и нашият народ. Но не си давахме сметка, че едно е да предсказваш, а съвсем друго е да създаваш и надзиздаш. Започнахме да губим естествените си житейски доказани ориентири за ценностни системи, за морал, за добрината. Отхвърляхме попътно всичко, което бе извън това, което доктринери и самодоволно загладени от имане чиновници и партократи ни внушаваха. Опитвахме се да им вярваме, а получавахме тоягата без моркова.
Започнаха с щедри обещания, получавахме примамките на европейските трохи. Станахме натовска държава, но без армия. Сервираната ни демокрация се обърна в полицейщина. Портмонетата ни станаха излишни, защото в тях без друго пари не се свъртат. Еврото се отдалечи, Шенген си остана неизяснено понятие, двойните стандарти - всекидневна реалност. Оказа се обаче, че това не е само наш, български синдром. Картинката придоби ЕВРОПЕЙСКИ! очертания. Световна, европейска, или както и да я наречем - кризата заля малкия ни, въображаем, илюзорен и всъщност измислен свят. Това безработица, глад, социално напрежение - все понятия от всекидневието ни, се превърнаха в безпощадна реалност.
Напоследът медиите, политиците, обществеността в различни страни заговориха за два паралелни свята, движеши се насрещно и с различна скорост. Някои от по-богатите европейски региони като Каталония, Шотландия, Валония вече отвориха дума за отцепване от страните майки, васали, столици и дявол знае какво още. Тръгнаха да търсят не политически изход в т.нар. сепаратизъм, а историческо по смисъл икономическо отделяне. Защото просто не търпят да плащат за предизвиканата отвън криза. Лошото е, че в този паралелен свят на европейската школа на илюзионистиката ние оставаме пак най-посредствените ученици. Ние вече сме се отцепили - бедни, гладни, безпътни и... мълчащи.