На изпроводяк

Започна драматична седмица. Тя ще свърши с пищна церемониална раздяла с две държавни глави - едната значима за цял свят, другата - с тежест само у нас. В петък глобалисти от всички страни ще въздишат по Обама. Драмата на нашите соросоиди, грантаджии, протестъри и прочее представители на евроатлантическата фауна е несравнимо по-тежка, защото в неделя ще се сбогуват и с българското копие на големия брат.
То - копието, положи доста усилия да постигне желаната прилика. В много отношения я докара - и на походка, и на усмивка. Сам се похвали, че за пет години 30 пъти се е срещал с идеала си. Научи се като него и в празник, и в делник да държи една и съща реч. Задължително да гради тирадата си на три опорни стълба - първо да нахока Русия, после да изпее няколко дитирамби в адрес на атлантическата солидарност, накрая да свърши с похвално слово за себе си. Колкото по-близък ставаше краят на управата на двете държавни глави, толкова по-силно ударението падаше върху третия елемент. В интервю за сбогом по един тв канал държавната ни глава десетина пъти ни съобщи: "Аз съм единственият, който...", "Аз съм първият, който...". Всъщност, той е единственият, на когото никой няма да му повярва, че е бил обединител на нацията и че е работил за нейното достойнство.
Прощалната схема на Обама не бе много различна. Огромната част от словото му за изпроводяк бе посветена на опита да изброи успехите си. Само, че пръстите и на едната му ръка се оказаха много. Прехвалената реформа в здравеопазването, която Тръмп вече започва да отменя, Транстихоокеанското търговско споразумение - също с неясно бъдеще, и убийството на Бен Ладен, чийто труп никой така и не видя. Уви, оттам нататък нямаше какво да посочи - нито победи в битката срещу тероризма, нито социално благополучие в американските градове, нито успехи на марионетното правителство в Киев. Съвсем не вървеше като първи чернокож президент да отвори дума за полицейския произвол в негърските квартали. За да подсили ефекта на драматизъм при раздялата с феновете си, Обама четири пъти артистично проплака, бършейки оскъдната сълза със снежнобяла кърпа. Имаше защо. Посрещнат преди осем години с големи надежди - в аванс дори му дадоха Нобел, сега го изпращат с разочарование, а много американци - с облекчение. Благодарение на него светът получи разрастване на ислямския тероризъм, вълни от емигранти и бе изправен пред нова студена война с риска да премине към гореща. Америка загуби позициите си на световен лидер.
Тук е коренът на драмата за европейските лидери. Останали без "пътеводна звезда", те извършиха чудеса от бездарност. След като по време на предизборната кампания в САЩ си позволиха недопустими за политици от висок ранг обиди по адрес на съперника на Хилари и дори пряко агитираха за нея, след провала й продължиха в същия дух. Да напомним, че нашият се бе снимал в клип за Клинтън, Франсоа Оланд като махленски гамен бе казал, че му се повръща от Тръмп, германският външен министър Щайнмайер - че милиардерът бил опасен, британският му колега Борис Джонсън - че в Ню Йорк щял да заобикаля местата, където може да срещне новия президент. Вместо да проявят поне малко дипломация и в крайна сметка чувство за самосъхранение, те до последно се тътрят подир опърпания байрак на Обама. Не е ясно на какво се надяват. Харесва им политиката на истерична конфронтация с Русия, на диктат на виртуалния финансов капитал и подхранваната от него олигархия и бюрокрация. Всъщност за никого не е тайна, че в Брюксел и по висините на властта в Европа от това се хранят.
За разлика от колективното управляващо европейско тяло, британците бързо смениха ориентацията. Навреме си изработиха "Брекзит" и сега им е лесно. Джонсън, забравил какви ги е дрънкал, отлетя за Ню Йорк да работи за скорошна среща на премиера Тереза Мей с Тръмп и одобри намеренията на избрания президент с думите: "Безумие е да се демонизира Русия". Премиерката пък побърза да се разграничи от бившия агент на МИ-6, скалъпил малоумния скандал с руското досие срещу Тръмп.
В Европа обаче все още не искат да повярват, че ще трябва да се разделят с илюзиите. Така ги посъветва Обама и им обеща докрай да пречи на плановете на приемника си. Никога през 8-те години на двата си мандата не беше работил така, както през последната седмица. Бол укази подписа - едни за нови санкции срещу Москва, други - за военна помощ на ислямистите. В Европа самоубийствено продължават да му вярват. Вчера Тръмп открито им каза, че НАТО е овехтяла организация, че Меркел прави катастрофални грешки, че по този път повече не може да се върви. В Брюксел изразиха безпокойство. С лидери от типа на Меркел и Оланд има дълго да пребивават в това състояние. Или се надяват в петък да стане чудо и Тръмп все пак да не влезе в Белия дом?
Добре, че поне в българския тунел в неделя ще се появи светлинка. Дано.