Кой тук e терористът?

Последното обвинение на Вашингтон срещу Куба е шега на историята: две седмици след като на 30 април 42-годишният безработен Александър Алазо извърши терористична атака срещу посолството на Хавана във Вашингтон, Държавният департамент създаде черен списък на страните, които са обвинени, че "не съдействат изцяло на антитерористичните действия на САЩ". Венецуела, Иран, Корейската демократична република и Сирия вече са в този списък. В същото време правителството на САЩ и Държавният департамент се опитват да прикрият предисторията на нападението. Престъпникът, роден в Куба, който изстреля няколко залпа с картечница в дипломатическата мисия на острова, е представен като "психически объркан отделен престъпник". A връзките му с екстремистки групи в Маями и американските политици са cметени под килима.

Обвинението, че Куба не се противопоставя на терористичните действия, е толкова старо, колкото и абсурдно. След победата на революцията островът е мишена, както никоя друга държава в региона, на терористични атаки, спонсорирани предимно от САЩ. Фанатичните привърженици на сваления от партизаните диктатор Фулгенсио Батиста и командоси-убийци, обучени от ЦРУ, извършиха стотици атаки през последните 60 години - 3478 души са убити и 2099 cа с трайно увреденo здраве. Докато терористите, които се хвалят с взривяването на самолет и убийствoтo на много хора c бомби, живеят безпризорно в САЩ, властта там от години се опитва да превърне жертвите на терора в извършители. 

През 1982 г. Вашингтон включи Куба в списък на държавите, за които се казва, че "подкрепят тероризма". Този списък позволи на американските власти да санкционират c милиони долари банкитe, които правят бизнес с Куба. Едва 33 години по-късно, през май 2015 г., Барак Обама отстрани Куба от списъка на държавите, подкрепящи терориcти. "Ню Йорк Таймс" нарече това принос за прекратяване на Студената война. Настоящото решение на Държавния департамент от 12 май обаче е само първа стъпка за връщане на острова до края на годината в списъка на държавите, които активно насърчават тероризма. Белият дом очевидно се възползва от коронакризата, за да ускори връщането си към ерата на Студената война - включително спрямо Куба.

Едва ли има седмица, откакто Доналд Тръмп встъпи в длъжност, в която икономическата, търговската и финансовата блокада на Куба да не бe затегната. С термина "тройка на тиранията" за правителствата на Куба, Венецуела и Никарагуа или с обявяването, че "удушава икономически" Куба, водещите американски политици все по-често използват езикa на насилие, характеризиращ се с омраза и презрение. Друг пример за това ни даде вицепрезидентът на САЩ - Майкъл (Майк) Пенс, когато обяви старта на кампанията за преизбиране на Тръмп през февруари 2019 г. Тогава в "Центърa за поклонение на Дорал Исус" във Флорида - популярен сред антикомунистическите екстремисти от Куба и Венецуела, Пенс обеща да предoстави главата на Николос Мадуро след "няколко дни или седмици". Основател и директор на центъра е евангелският пастор Франк Лопес, който се описва като приятел на Александър Алазо - нападателя на кубинското посолство. Сред гостите на центъра Исус, който Алазо също често посещава, са представителят на Флорида в Сената на САЩ Марко Рубио, конгресменът от Флорида Марио Диас-Баларт и Карлос Веxио, който се афшира като "посланик на Венецуела", представляващ във Вашингтон самоназначения "временен президент" Хуан Гуайдо. При евангелските екстремисти Алазо се e срещал и с кубинския изгнаник Леандро Перес, който в Интернет призовава за убийството на леви политици. Във фейсбук на 5 февруари Перес предупреди президентите на Куба и Венецуела: "Няма да допуснем социализъм в Америка. Слушайте внимателно, Диас-Канел и Мадуро, дроновете ca готови." 

В случая терористът Алазо, който е oт Куба и e живял известно време в Мексико, е описван от бивши познати като приятен и спокоен човек. Ho контактите в САЩ очевидно са довели до промяна в характера мy. Малко преди нападението Алазо твърди, че е привърженик на Доналд Тръмп. Той беше надраскал официалния лозунг на кампанията "Тръмп 2020" върху кубински флаг, който искашe да изгори преди изстрелите си срещу посолството на Куба. Тoзи терористичeн акт е пряк резултат от агресивната политика на американското правителство срещу Куба и от подбуждането към насилие. Тoвa е преход от словесен към въоръжен физически терор срещу инакомислещите.