Съботни размисли

Добре. Почистихме колкото можахме. И които можахме, разбира се. 300 хиляди събраха 8 хиляди тона отпадъци. От тях само 8 тона ще бъдат рециклирани. Останалото - на сметището. Трудно ми е да преценя дали това е много или малко. Да го кажат специалистите.
Но след почистването, когато седнахме да побъбрим, сплотени от общата ни работа, изведнъж няколко човека започнаха да говорят някак извън ентусиазма на организираното чистене. И всички замълчахме като свещеник открил, че нещо го мамят с притчите за Бог.
Това бяха хора, които често пътуваха в Европа и разказаха как част от проблемите в страните, с които живеем в една общност, вече са решени. Примерно в Германия. Там всички възможни за рециклиране материали били връщани в магазина и срещу това получаваш отстъпка в пазаруването. Защото това стъклено шише или пластмасова кутийка ти, любезни потребителю, вече си заплатил, защото ти си крайният потребител, а, както е известно, крайният потребител плаща всички разходи по всяка стока, включително и опаковката. И докато се почесвахме по главите нашите пътешественици отидоха още по-нататък и обясниха, че всичките тези камбанки за стъкла, големи съдове за хартия или пластмаси не са нищо друго освен приличен начин за ограбване на гражданите, които освен че заплащат всяка опаковка, накрая отиват и я складират в съдовете на някой тарикат, който без да си дава зор я предава за рециклиране или самият той я рециклира и печели от това. В белите страни, казаха ни онези момчета, можеш да получиш намаление от цената на покупката, равно на цената на върнатите шишета, пластмаси, хартия и прочие. Тези материали се връщат в самите магазини и именно там, на място, става тази финансова операция.
Докато ги слушах, си спомних, че в светлите дни на моето детство беше горе-долу така. Тогава всякакъв стъклен амбалаж - за бира, лимонада, олио, оцет, вино, ракия и каквото още ви дойде на ума - се продаваше по системата "пълно за празно". И то при положение, че в магазина работеха един-двама магазинери, а теснотията беше неописуема. Но по онова време държавата ни беше изключително бедна откъм суровини за такива опаковки и правеше всичко възможно, за да ги събира. Даже си спомням, че когато нямахме стотинки за легендарната малка "Стюардеса", се изхитрявахме да връщаме празни буркани, изровени от мазетата, а магазинерите си затваряха очите и бандата имаше вече цигари.
Защо да смятаме днес, че сме много богати. Няколко върнати опаковки могат да осигурят един хляб на семейството, а, от друга страна, ще ни дисциплинират да не хвърляме стъкло, пластмаса и хартия, където ни падне. Днешните магазини имат огромни пространства за складиране и съхранение на такива "отпадъци". Не знам кой ги нарече "отпадъци", но явно той е имал умисъл да неглижираме всичко това и съвсем "цивилизовано" да му го складираме в камбанките и другите съдове, а той да обере паричките. Без да се харчи за друго освен за съдове и камиони за извозване. Изглежда бизнесът върви добре, защото такива съдове вече заливат големите градове.
Само дето не дисциплинират. Ако има (а то често има!) боклуци около камбанката за стъкло, които трябва да изгазя, аз, признавам си честно, ще пусна стъклата в най-близката кофа. Защото все ми е тая, аз нямам интерес. Така ще направят и възрастните хора, на които не им се скача около пластмасовите съдове и въпросните камбанки. Или децата, които най-често пращаме да хвърлят отпадъците, защото смятаме това за "възпитателно", вместо да признаем, че ни мързи.
Признавам, че кампанията на БиТиВи ме зарадва, но и натъжи. България има нужда от сериозно почистване. Като почнем от политиката, та стигнем до избите на сградите, в които живеем. В политиката нещата са сложни. Там за две десетилетия се натрупа толкова много и устойчив боклук, че за него ще трябват извънредни мерки. Но за околната среда, в която живеем, нещата са прости. Трябва да превърнем отпадъците в стока. Защото и без това ние сме ги получили като стока. Просто трябва да направим следващата крачка - да ги "продадем" отново в магазина. И срещу това да си напазарим нещо. Не малка "Стюардеса", разбира се, но да използваме някогашната детска хитрост за полезни неща.
А, щях да забравя! И глоби - жестоки глоби за всички ония, на които не им пука за света, в който живеем. Иначе само с Ленински съботници няма да стане. Ако ще дори да ги кръстим Бойко-Борисовски съботници, пак няма да стане.
Такива работи...