Къде е бъдещето?
/ брой: 54
Казват, че децата са бъдещето на една държава. Логично е да е така. Само че явно България остава без бъдеще. Защото никой не мисли за него.
В началото на управлението си новата власт едва ли не заяви, че летоброенето започва от нея. Няколко цифри от последните дни показват, че това летоброене може и да завърши с нея.
Над 15 000 семейства само в София няма да могат да запишат децата си в общинска детска градина. Кандидатствали са над 23 000. Свободните места обаче са малко над 8000. Какъв може да е изборът на едно семейство - частна забавачка или баби и дядовци. Други са готови да измислят странни схеми и да даряват миялни, ксерокс машини и какво ли още не, за да бъде прието детето им в общинска градина. И тази идея не им е хрумнала ей така, а е чистосърдечно подхвърлена от някоя директорка на ясла или градина.
По една или друга причина записването в детска градина се превърна в бизнес. За кого е доходоносен той? Децата, за които няма места, отиват в частна забавачка. Там повечето родители плащат такса, равна на едната заплата в семейството. В същото време се оказва, че има частни забавачки, които ползват общински сгради. За това те плащат на общината наем. Който, от своя страна, е равен само на сумата за едно дете в частната забавачка. Кой е печелившият? Столичната община настанява в детски градини свои служби. И така не дава пари за наем. И кой е печелившият на фона на липсата на места в градините?
Не на последно място се демонстрира дейност като прехвърляне на терени от едно или друго общинско дружество, за да се строят градини върху тях. Страннно обаче защо именно тези, които са в центъра на столицата, стоят неизползвани повече от четири години? Може би се пазят за нещо по- печелившо? И ако стане, стане.
Само че децата на която и да било страна, столица, градче, селце не може, абсурдно е, да се третират по този начин. Простият отговор на въпроса защо не стигат местата е: защото са се родили повече деца. От две години обаче броят на новородените отново намалява. Така въпросът с недостига на градини може да се реши само след няколко години.
Проблемът обаче е много по-голям. Светът не започва и не свършва с едно управление. А играта с пари, когато говорим за деца, е абсурдна.