ДУМА на трийсет и една
/ брой: 64
Минаха 31 години оттогава. Съдбата ме беше отвяла в малко крайморско градче. Още рано сутринта се наредих на дълга опашка, която се виеше през площада. След почти час държах в ръцете си ДУМА. Вестникът на истината, на човешките и силни думи.
И така - всеки ден до днес. Тогава не съм си и мечтаел, че животът ми ще е част от живота на ДУМА години наред. Част от болките и радостите, част от битките, победите и огорченията.
Минаха 31 години. На 4 април отново е Рожденият ден на любимия вестник. ДУМА все още е млад левент, но вече е част от историята. Историята на професионалната журналистика, историята на левицата, историята на съвременна България. Не е остаряла, а е левент с мъжки характер, със силно и неразбиваемо чувство за справедливост. Вестникът, който хиляди хора купуват заедно с хляба, както казваше Стефан Продев.
И пак е вестникът на истината, на човешките и силни думи, на левицата и истинския социализъм.
Честит Рожден ден, ДУМА! Честит празник на всички, които четат, радват се и боледуват с радостите и болките на вестника. Благодарим на тия, които се абонират или си го купуват. Благодарим на авторите и приятелите, които ни пишат! Най-верните, които всеки ден искат думата.
Поклон пред журналистите и целия екип на вестника, които в днешните трудни времена са на поста си и правят така, че пак и пак ДУМА да стига всеки ден до читателите ни!
За много години и всички да са здрави! Това днес е най-важното.