По теля, все по теля...

Правителството на Бойко Борисов готви нов, роден Чернобил. Американската корпорация "Шеврон" е спечелила търг на българската държава за извършване на проучване за бъдещ добив на шистов газ в Добруджа и Североизточна България. Предстои да се подпише договор. Градовете, в чиито околности ще се добива "най-големият енергиен джакпот от години насам", "ресурс, който ще обърне цялата игра", "тихата енергийна революция", "преобръщане на геополитиката", са Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна. Тоест житницата на България ще се превърне в мрежа от кладенци за шистов газ. Кладенци, стопанисвани от споменатата вече "Шеврон".
И понеже всичките ни родни правителства все  постъпват като онзи от поговорката "Барабар Петко с мъжете", искам да направя известни пояснения, почерпени от световната практика с шистовия газ. Шистът е широко разпространена скала в земната кора, формирана от натрупването на тинести утайки в продължение на милиони години и съдържаща метан от органичните вещества в тинята. Съвсем нови технологии позволяват отделянето на метана, като в кладенеца се "разбива" скалата със силни водни струи (т. нар fracking). Находищата са вече достъпни, благодарение на нови технологии за пробиване на хоризонтални сондажи. Ползват се 596 химикала в една смес (от непроизносимите до непознатите) плюс милиони литри вода. Всяко пробиване изисква между 1 и 7 млн. галона вода! В някои случаи питейната вода се замърсява с метан до такава степен, че може да се запали. Толкова по техническите параметри.
Сега за другото! И не по-малко важното: добивът на шистов газ причинява на хората едни от най-страшните болести - рак на кожата, увреждания на мозъка, периферна невропатия, рак на тестисите, астма и пр. Всъщност с тези сонди ние ще пуснем злия дух от бутилката. Онова, което природата в цялата си история е скрила под земната кора, за да се роди животът, достигнал след милиони години до своя венец - човека, ние ще "поправим". И ще оставим бъдещите поколения без избор. Дори без шанс да се родят.
Очаква се вече връхната точка на глобалното производство на петрол да настъпи до 10 години, после доставките ще тръгнат надолу. Най-големите природни залежи на обикновения газ са на територията на Русия, което кара капитала в САЩ да скърца със зъби, защото ще трябва да се примири с глобалната промяна на позициите. Икономисти смятат, че шистовият газ може да преобърне геополитическия баланс. Някои от европейските държави, неохотно изпаднали в зависимост от руските енергийни източници, също гледат на шистовия газ с настървен интерес. Но на каква цена!? Това е въпросът.
Въщност всички войни са се водили за икономическо надмощие, макар често да са били прикривани с патриотични призиви. Защо да мислим, че тази "шистова и газова война" ще бъде различна? Проблемът е, че войната за шистово надмощие трябва да се води на наша територия. В нейната най-плодородна част. А България е една от най-гъсто населените страни в Европа. Впрочем, в самата Европа множество държави не долюбват идеята за добив на шистов газ. Там гледат да наблегнат на възобновяемите енергийни източници, на енергийната ефективност и енергийната достатъчност.
Защо все пак българското правителство се прави на умряла лисица, както би се изразил незабравимият Радичков. Нима премиерът Бойко Борисов наистина смята, че като се престори на умряла лисица, американският капитал ще го метне в американската си каруца и ще му хвърля риби по пътя, които после министър-председателят сладко да изпапка. Заедно с онзи там Дянков. Прочие, може приказката да се е променила. Може капиталът да е поканил лично министър-председателя в каруцата и дружески да си приказват двамата, а самият капитал от време на време да почерпва лично Бойко Борисов с по някоя умряла риба. А нашият в отплата да отпуска място за някой и друг кладенец. Тъй както вървят - по теля, все по теля...