Завръщане към светлите зари на житейския изгрев

Това е най-новото заглавие за деца на известната наша поетеса. Нейното име привлече вниманието на читателската ни общественост в началото на 90-те години на миналото столетие, когато се появиха първите й поетични книги за възрастни - "Луна виноока", "Замръзнали сълзи", "Крило на чучулига" и други, с които впечатли силно още тогава с невероятното си дарование литературните ни среди.
Паралелно с тези си приятни творчески изяви, тя разшири диапазона на духовните си интереси, навлизайки и в територията на прозата и в творчеството за деца. В него откриваме щастливо съчетаване на голямата й обич към малчуганите, завидното й умение да вниква в дълбините на детската душевност и, разбира се - талант да пресътворява във вълнуващи образи и картини и най-съкровените чувства и преживявания на малките. На подобна атрактивност се радва и най-новата детска стихосбирка на Романьола Мирославова - "Двадесет принцеси" (ИК "Светлана Янчева - Изида"), придружена от CD с песни по нейните стихове. Още с докосването до първите й стихове усещаме, че авторката носи още дълбоко в себе си атмосферата на нестихналото си детство и умело ни потапя в света на днешното дете.
Завръщането към светлите зари на житейския изгрев е винаги примамливо, то възкресява най-скъпите, мили и красиви спомени. А при Романьола тази ретроспекция е сякаш неудържима. В това ни убеждава и стихотворението й "Двадесет принцеси", станало кръстник и на новото издание.
Немислим е детският свят без неговото постоянно живително съприкосновение с животните, растенията, природата - нещо, което е неделима част от детската романтика. Затова и този толкова потребен компонент от детската душевност оживява в стихотворенията й "Костенурки", "Чучулига на радостта", "Хитрата лисана", "Котка на разходка", "Орли над Пирина" и др.
Романьола Мирославова е истински сърцевед, когато ни пренася в топлата прегръдка на семейството, при майка и татко, баба и дядо и техните мили внучета. Тя е творец с тънка наблюдателност, изключително чувствителни сетива, за да види както грейналите детски очи, така и помръкналите и изнурени лица на върналите се в живота на днешното ни общество "Гаврошовци" на Смирненски. Тази минорна социална обагреност на някои нейни стихове другаде отстъпва място на нежната майчина ласка, на родната стряха, възрожденския пиетет към книгата и родното школо - "Учителко любима", "Клас, стани!", "Ваканцията свърши".
В книгата присъства, при това подчертано, и похвалният стремеж на авторката да застави съвременното дете да заживее с истинските ценности, като застъпва и творби с патриотични мотиви - "Земьо моя", "Сладко слово", "София", "Легенда за момичето" и др.
Пътувайки из разнообразното съдържание на творбата, човек наистина чувства, че се докосва осезаемо до облика на най-малкия ни съвременник с неговите всекидневни заразителни общувания с компютъра, лаптопа и интернет - "Час по интернет", "Час по математика". Авторката не е останала чужда на първите любовни трепети, които разтърсват емоционално детско-юношеската възраст - "Момичето от седмия етаж", "Купон у дома", "Влюбена" и др.