Васил Левски - учителят

Мисията на учителя е благословена! Учителството е първата  професия. Според библейските предания Господ сътворява цялата вселена за седем дни. Създава небето, земята, моретата, тревите, дърветата, светилата, звездите, после земните и небесните твари, живите души и накрая - човека, по свой образ и подобие. В края на шестия ден сътворява учителя, за да има от кого хората да се учат на знания, на можене, за да им бъде той пример, опора, водач. Най-светлите умове на човечеството, най-известните световни водачи и лидери са били преди всичко учители. Всичкото добро, което човечеството е създало, целият световен прогрес в икономиката,  културата и образованието е постигнат благодарение на  учителите!

В краткия си, но необикновено значим живот Васил Левски - идеологът, великият деец и организатор на революционната ни борба за освобождение от вековното османско робство, записва светли страници и като УЧИТЕЛ.

Преди да стане учител, човек трябва да има подготовка, да е придобил достатъчно знания и умения, за да ги предава на деца, на възрастни. Къде се е учил Васил Левски? След едногодишно обучение в Карловското килийно училище, през 1846 г. майка му Гина дава момчето, останало без баща, да учи кафтанджийство, макар че се надява да успее да го посвети в служба на Бога. През 1852 г. петнадесетгодишният Васил вече е послушник при вуйчо си архимандрит Василий - таксидиот на Хилендарския манастир. Момчето обича да пее, затова учи пеене и богослужение при Райно Попович. Сетне две години е в Стара Загора, където учи в класно училище и продължава да пее  в църковния хор, ръководен от Атанас Иванов. В продължение на две години - 1856-а и 1857-а, изкарва курс за подготовка на свещеници, посещава  Пловдивското класно училище на Найден Геров. 

На 7 декември 1858 г. вече е дякон Игнатий - приема монашество. През следващата година е йеродякон в черквата "Св. Богородица" в Карлово и до края на 1861 г. служи при вуйчо си. Но манастирът се оказва "тесен за душата" на свободолюбивия юноша, който копнее за друга служба - в името на поробените си братя и сестри!

На 3 март 1862 г. напуска Карлово, снабдява се с тескере и потегля към Белград, където в Първата българска легия се учи на военни умения.  Предполага се, че тук, при военните упражнения, прави "лъвския си скок", заради който получава прозвището Лъвский - Левски. След разтурянето на Легията няколко месеца пак учи занаят - абаджийство, но винаги, когато е свободен, посещава казармата, за да придобива военни знания. 

От края на 1862-а до края на следващата година Левски е вече във Влашко, а там са българските революционери и хъшове. Живее в една вятърна мелница с Христо Ботев, който пише за веселия си приятел, че "пее, когато от студ дори дърво и камък се пукат"!  

Щом се връща в Карлово, Левски става певец в черквата, но жаждата за дейност и учение го карат отново да отиде в Пловдив, където, след тримесечен арест заради Легията или поради клевета, през зимата на 1863 г. посещава училището на Йоаким Груев. 

На връх Великден, на 19 април 1864 г., Левски сам си отрязва дългите монашески коси и става мирски дякон - отдава се на служба на поробения си народ. Но най-напред е учител. От април 1864-а до 1866 г. учителства във Войнягово - съседно село на Карлово. По-късно се озовава в Добруджа, за да е по-близо до Румъния, където са нашите четници и революционери. Там е учител в селата  Еникьой и Конгаз. 

Общо около 20 месеца Левски учи деца и възрастни. За да си учител, трябва не само да можеш да привличаш вниманието, но и да го задържаш. За това допринасят личната харизма на  великия българин и умението да раздава знанията си ясно, увлекателно и забавно. Левски имал силно лично обаяние, бързо спечелвал и деца, и възрастни. Но имал и авторитет. Учениците му изпитвали страхопочитание към него. С магнетичните си светли очи той гледал строго, с проницателен поглед заковавал пакостниците. Категорично бил против телесните наказания, с  което винаги печелел любовта на децата и на родителите им. 

Като учител Левски бил новатор. Използвал взаимноучителната метода. Взимал агне, куче и котка - животни, които не се понасяли,  враждували помежду си. Показвал и доказвал на децата, че въпреки това те може да се сближат. Отначало животните бягали едно от друго, но постепенно свиквали и се търсели, скупчвали се и не се разделяли. Така на живо доказвал своите идеи, че може да се премахне антагонизмът и сред хората, убеждавал ги, че светът няма нужда от вражда, а от мир, съгласие и равенство.  Учел деца и възрастни не само на четмо и на писмо, но и ги упражнявал в бягане, скачане и самозащита. Закалявал ги. 

Бил убеден, че борбата иска сила и ловкост, затова често организирал борби, състезания по гимнастика, прескачане на ровове и плетове, стрелба и надбягвания. Войняговци го виждали да  провежда спортни игри край селото им - на Дългата поляна, на Рошавата могила, край Юнашкия камък. А изследователите на живота и дейността на Левски още спорят къде Левски е направил прочутия си скок - в Белград или в Еникьой. 

Ангелогласният учител пеел и в класните стаи!  Обичал да завършва с песен и сбирките в селата, когато обикалял България, за да създава революционни комитети. В черквите на манастирите, където отсядал, заставал чинно в богослуженията и запявал. В черквата  "Св. св. Кирил и Методий" в Еникьой, в храма в Конгаз Левски пеел като псалт.

Слушали го в захлас! Гласът му ехтял и когато сам се разхождал сред природата. Войняговските пастири често го срещали да се разхожда сред дърветата и да пее на воля. 

Левски правел промени в начина на преподаване, въвел излетите сред природата, засаждането на дървета от учениците. Над 70 години еникьойци събирали плодовете от крушовите  дърветата, които децата, ръководени от Левски, засадили в черковния двор до училището. Запазена е черквата, в която и днес се извършват богослужения. Съхранено е и училището, където е учителствал Апостола. На 6 юли 2011 г. на входа на сградата е поставен барелеф на Васил Левски.

Левски - учителят на народа, създавал тайни революционни организации, но и гимнастически дружества. Упражнявал  децата в маршировка,  гимнастика, борби, хвърляне на камъни. Изисквал физическа, волева и духовна мощ. Самият той бил закален, имал атлетическо телосложение. Можел да ходи по 30-40 километра на ден и му били достатъчни само 4 часа сън на денонощие.

Селяните от селата, където Левски бил учител, го обичали, канели го на седенките, на сватбите, а по празниците той се хващал на хорото. С войняговската мома Йова имали задявка и обичали заедно да пеят песента "Мари заискали се мома и момък".

Учителстването на Левски му дало ценен опит как да общува с хората, как да ги убеждава, как да говори, за да печели привърженици. Тези качества му помогнали при изграждането на гъстата мрежа от революционни комитети в България.

Учителят дава, но и получава опит, придобива търпение, развива своята съобразителност, калява волята си, става по-толерантен. 

Когато войняговци разбрали, че Левски е обесен, цял ден черковната камбана била на умряло. Жените вързали черни кърпи, облекли се в черни дрехи и ги носили години наред! 

При Левски има пълно сливане на НАРОДЕН УЧИТЕЛ и НАРОДЕН ВОДАЧ!