Украсителката на света

Тези, които следят моите експозета в ДУМА за гостуващите автори във Файтона, не може да не са забелязали анонсирането на поетесата и публицистката от Благоевград Красимира Кацарска. На два пъти си позволих да казвам думи за есеистичните й сборници "Спирала" и "Светлосенки", които нито имат начало, нито край. Защото моята землячка, с цели две десетилетия по-млада от мен, успя дотолкова да ме впечатли с публицистичното си говорене, че потърсих корена на красивото й говорене в името й Красимира. Почти съм сигурен, че или името влияе на човека, или човекът - на името. Защото Красимира Кацарска се оказа необуздана стихия от художествено слово, което всъщност е едно от украшенията на този свят, тя самата така разбира своето призвание - да отваря очите на хората за хубавото...
Наясно съм, че книгите й са достояние на най-преданите й читатели, че те не е възможно да стигнат до всички ценители на художественото слово, особено на такива текстове като нейните, които са мехлем за душата на любознателния българин. На мен, който съм се натровил от четене на книги, есетата на Красимира ми подействаха като допинг, като животоспасителни илачи. Нейното споделяне край няма. И се мъча да открия за себе си откъде иде всичко това. От нея си преди всичко. Но и нейните генератори си имат източници на енергия. И това са книгите. Имам чувството, че тя е започнала да чете книга в майчината си утроба. Ето затова и, връщайки се към някои от есетата, препрочитайки ги, си казвам: защо сега не съм ученик в Езиковата гимназия в Благоевград и да слушам нейните коментари за книги и автори, за цялото ни просветление чрез книгите. Ето затова с молив си записах по титулната страница на третия том "Светлосенки": "Перо - електричество, проводник на светлина..." Защото допускам, че учениците й я слушат замаяни. Защото и в тези близо хиляда страници с есета, които имам, я виждам като народна учителка, говореща вдъхновено, задъхано. Не се съмнявам, че уроците й са пълни с живот и философия за доброто на света. И още много неща има в нейното слово. Защото перото й пише със светлина.
Ето това чедо на природата ще бъде "на патерица" на рождения си ден в Националния литературен салон "Старинният файтон" на 22 февруари от 18 ч. Чудесен празник във Файтона с украсителката на света.