Трудно произносими думи

Има една дума, която трудно се произнася. Думата "пари". Сигурно тя има най-много нюанси в човешката глъч. И най-много заместители. Дори когато говорите за бебешкото мляко, пак някъде отстрани наднича думичката "пари". Защо говоря за това? Хрумна ми, когато чувах писъците на пленения диктатор Муамар Кадафи. По телевизията предаваха репортаж от неговото залавяне и късането на тялото му парче по парче. Той пищеше, тълпата също, но докато в неговите писъци се долавяше ужасът на умиращото човешко същество, в мантрите на тълпата се изразяваше ясното: пари, пари, пари...
Хората мъстяха с ясното чувство, че ще бъдат възнаградени. Дали от Аллах, Ангелите на смъртта или от американските съветници, но наоколо миришеше на кръв и пари. Може на парите на самия Муамар Кадафи или пък на американските пари, които се харчат с особено усърдие в този регион. Добре, че това не се случи у нас, помислих си, защото помня екзекуцията на семейство Чаушеску.
Лошо започва този ХХI век. Справедливостта се обагря в кръв и насилие и най-обидното е, че тези кръвопролития се насърчават от "най-великата сила на света", за каквато се смятат Съединените американски щати. Впрочем, откакто взеха участие в Първата световна война, същите тези щати не са пропуснали нито един световен конфликт, а най-често сами са ги предизвиквали. Естествено с различни резултати, защото колкото и лаком да е военнопромишленият комплекс, по света има и други хора, и други интереси. И слава богу!
Прочие това убийство, без съд и присъда, без разпити за различни години и събития, много напомня убийството на друг един диктатор. Саддам Хюсеин също така бе ликвидиран без много-много формалности. Очевидно никой не иска да чуе истините за "арабските нощи" на САЩ. Не жаля нито за единия, нито за другия, но мисля, че международният съд е мястото за разправата с тези диктатори. Иначе се обезсмисля съпротивата и наказанието срещу тях.
Мантрата "пари, пари, пари" отдавна се е превърнала в основния тон на всеки политически припев. Писъците на убивани от тълпата или от американските снайперисти диктатори, или на техните жертви, се смесват в един ужасяваш рефрен и ни карат да се питаме: ние хора ли сме или животни?
За съжаление отговорът е - хора! Само хората, за които иначе се хвалим, че стъпват на Луната, могат да бъдат излишно жестоки, дори когато каузата им е права. Справедливостта изисква и милост, за да се отличава от останалите мръсни действия, съчетани с мириса на опръскани с кръв пари. Е, и Барак Обама се снабди със свой трофей - ликвидиран от него международен диктатор. Клан по всички правила от тълпата и, естествено!, съвсем угодно заснет по телевизията. Да няма съмнения или пък за урок на другите.
В такива случаи телевизиите просто ни правят съпричастни към убийствата. Разбирам журналистите и операторите. Те имат своя "звезден миг". Доста жалък, разбира се, но все пак... Не са ми ясни обаче редакторите и собствениците на каналите, които излъчват тези ужаси. Защо го правят? Не мога да си го обясня. Заради своите печалби те създават ореол около диктаторите-мъченици. Ето отново трудното за произнасяне слово "пари".
Светът е объркан. Диктатори - пари, отмъстители - пари, телевизионери - пари. Всичко, до което се докосваме, е пари. Дори бунтовете, които изглеждат като революции, миришат на пари. Едни пари, които се борят срещу други пари. В интерес на трети пари. Които пък обслужват четвърти пари.
Петите пари пък... Все думички, които се произнасят трудно.
Такива работи!