Няколко думи
Те
/ брой: 131
Те са враговете. Всички са врагове. Те, които го мразят. Те, които му пречат. Те го саботират. Те пишат подли сценарии. Те го псуват зад гърба му. Те, които доскоро са му плащали тихичко и кеш, плащат на другите. Те, които излизат на площада и открито го псуват. Те - на площада, до един са платени. Те го обиждат. Те го искат в затвора. Лумпени. Искат да палят. Чупят държавата. Уюта му чупят. Живота му чупят, а той без властта не може.
А това е той. Сам. Интериорът е между бункер и параклис. Говори на сбъркано осветление, в драматичен контражур. Трескава пиарка държи камерата и чак подсказва шепнешком "Орешарски", толкова я е люшнала превъзбудата. Театрално обръщение през фейсбук. Неописуем жанр.
Виновни са всички "те", а той е сам. Как обичаше да казва? "Като куче..."
Знаете какво прави куче, което е набутано в ъгъла и трябва да се отбранява от всички страни, нали? Оголва зъби, във всичко и всички вижда смъртен враг и от страх хапе до кръв. До кръв. Инстинктът му е такъв.
Той не разбира защо изведнъж улицата крещи "Оставка и затвор". Не разбира ли? На улицата са те - лекари, учители, юристи, ресторантьори, студенти, политици, инженери, учени, артисти, интелектуалци, земеделци, малки бизнесмени, писатели, пенсионери, таксиджии, чиновници, журналисти.
Кого от тях през тези десет години, откакто деребейства във властта, той не унижи, не натисна, не излъга? Кого не обиди? С кого не се изгаври? По чие достойнство не плю? Върху чия чест не се изхрачи?
Всевластието, неограниченото подчинение, безнаказаната наглост, превърната в норма, пошлата неграмотност по принцип водят до това - липса на връзка с реалността, невъзможност за рационална преценка какво причиняват действията ти и какво противодействие трябва да очакваш. Самозабрава. Някои твърдят, че едва ли не е израснало цяло поколение от 2009 г. досега, което познава само неговия начин на упражняване на власт, което няма биография и спомени за друг стил, морал, за други принципи и друг живот.
Оказа се, че въпреки всичко, което той и кликата му ни причиниха, не е така. Оказа се, че те - на улицата, отказаха да се подчинят на отчаянието и днес не се страхуват да кажат "Стига толкова". Че имат преценка за чест и безчестие, за свобода и диктатура. Че имат разбиране какво означава мафия и схващат значението на "Мутри - вън!"
Когато всички ТЕ са на улицата и знаят какво искат, на сметката на всеки, имащ себе си за политик, е дали ще бъде адекватен. От него зависи дали ще разбере същината на случващото се или ще потъне в своята си самозабрава. Дали ще погледне хората в лицата или ще гледа себе си в личното си огледало. За "Позитано" е думата...
А иначе, както и да мечтаем, тази агония ще е дълга. Защото страхът е голям. Защото лавината тръгна прекалено бързо. И няма време за замитане, за разчистване, за дълбоко потапяне, за прикриване на следи. Няма време. Те не го дават.