"Тази, която..." пее на капрата на Файтона

За дъщерята на поета Радко Радков ми е думата този път. Продължение, наречено Мария Радкова.
Когато й казах, че е хиляда и първата ми гостенка на капрата, тя се зарадва, весело възкликна. Хилядата поети и писатели преди нея са цяла армия - един от тях е баща й - светла му памет. Да бъде светла паметта и на редица други поети и писатели, седнали на капрата на Файтона, преживели вълнуващи мигове и отминали натам, нататък, откъдето няма връщане...
Говоря така нерадостно, защото преди два месеца и нещо изпратих и моята голяма съмишленичка на това явление, наречено Национален литературен салон "Старинният файтон"... Снежана Пейчева четеше всяка книга, която представях, и с безпогрешния си литературен вкус участваше в живота на Салона. Беше ми опора... Затова, когато преди време в навечерието на 20-годишнината на Файтона си позволих да й кажа, че остарях на капрата, тя ме коригира: "Не, скъпи, ти там израсна..." Разбрахте какъв човек съм изпратил там, където отидоха и много именити поети и писатели от хилядната армия, седели и рецитирали от тази капра. В това число и бащата на авторката на "Тази, която..." - поетесата Мария Радкова. Тя е безспорно продължение на баща си. В нашата литература има много примери на деца на писатели да се хващат за перото и да се доказват с творчество. Най-категоричен е обаче примерът със Славейкови. Сега и Мария, която е в диалог със своя баща.
"Тази, която..." е единствената засега книга на Мария Радкова. Имам чувството обаче, че това не е първа книга, а направо звучи като антологичен сборник. Това е едно завършено дело. Физиономична книга. Тръгваш от "Аз съм светло и нежно кълбо" и преминаваш през един богат, интересен, многопластов свят на уверен в себе си глас, който те отвежда в най-катедралната зала на тази книга, където чуваш "Как ми се пее само да знаеш... Душеизригващо..."
Това душеизригване ме кара да очаквам с любопитство рецитала на Мария, за която от майката разбрах, че и тя като баща си е шеметна изпълнителка на своите талантливи песни...
Имаш думата, поетесо. Пианото ще ти акомпанира.