Ох, на дядо златото!

Внучката първо ни зарадва с отличния успех, с който завърши средното образование, после ни огорчи с решението да не кандидатства веднага във висше училище, а да работи! То според нас, родителското тяло, от една страна, лошо, че не се хвърли веднага в науките! Но после лека-полека ни обхвана гордост, че Кременка я тегли трудолюбието.
Ох, на дядо, златото! Работна внучка, та умна, та чудесна!
Един ден Кременчето тържествено обяви, че отива са си търси работа като продавачка в магазин. Непретенциозно занимание, но пък нали все отнякъде трябва да се започне, успокихме се ние. Разцелувахме детето, хванало под мишница наръч вестници с обяви за търсене на продавач-консултанти, пожелахме му "На добър час!" и му поляхме канче вода, та да е сполучлива мисията му.
Зачакахме. Трепетни, трогнати и очаровани от решението на нашата тийнейджърка да се изяви като трудова и амбициозна госпожица.
Мина половин ден, мина и повече време. Сбрали се накуп в хола майка, татко, баба и дядо развълнувано си представяхме как хубавото ни дете подбира най-доброто място за трудова дейност.
Най-накрая, следобед, детето се обади по телефона. Вдигнах слушалката и като чух познатия любим глас, се побърках от щастие.
- Кажи, на дядо златото, какво стана?
- Много съм щастлива, дядо! - чух отсреща.
- Браво, прекрасната ми, откри ли това, което търсеше? - почти пред плач продумах аз.
- Абе още работа не открих, защото само в пет-шест магазина търсих, ама на едно място намерих страшни дънки и великолепна блузка! Много яки! Обещай, мили ми дядо, че от първата пенсия ще ми ги купиш!
Не намерих думи за отговор, дадох слушалката на майката на внучката да продължи разговора и аз се опнах кахърен на дивана, ей така, да си направя някои обобщения за съвременната младеж...