10 Ноември 2024неделя13:43 ч.

ВРЕМЕТО:

В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна. В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна.

Снимки Регионален етнографски музей на открито "Етър"

Традиции

На Еньовден билка за всяка болка

Свиване на момини китки и боядисване на прежда са част от празника в музей "Етър"

/ брой: 121

автор:Надежда Ушева

visibility 1917

Надежда Ушева



Регионалният етнографски музей на открито "Етър" - Габрово, и тази година ще зарадва жителите и гостите на града с интересна и познавателна тридневна програма за Еньовден - един от най-слънчевите ни празници, който отбелязваме на 24 юни.
Проявите започват от 9 ч. с преминаване през eньовденски венец, което ще продължи до 19 ч. От 11 до 16 ч. е времето за свиване на момини китки. В рамките на час - от 11,30 ч., ще бъде представена книгата "Приказка за Еньовата буля, за други вълшебства и чудеса по Еньовден", като е предвидена и среща с авторката Стойка Кайракова. На 25 юни празникът ще се развихри на Открита сцена с изяви на Детска градина "Явор" (11,30-11,45 ч.), Фолклорен ансамбъл "Сивек" (11,45-12,15 ч.) и Фолклорен танцов състав "Девет осми БГ" (12,15-12,45 ч.).    Междувременно, който иска, може да се посвети в направата на натурални сапуни, както и в боядисването на прежда с растителни багрила от 11 до 16 ч. на 25 и 26 юни. През тези два дни организаторите са включили в програмата свиване на eньовденски китки и игра с награди, озаглавена "По Еньовден с Радумко", от 11 до 16 ч. За ценителите и любителите на домашна козметика с билки ще има специален урок по приготвянето й от 13 до 13,30 ч., научи ДУМА от музея. 

В нощта срещу Еньовден се сбъдват желания


небето се отваря и ако човек си пожелае нещо силно, то се случва. Стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Съществува поверие, че тогава всички звезди слизат на Земята. Те придават на билките необикновена целебна сила и по това време са най-лековити. Затова трябва да се откъснат още преди изгрев слънце. Най-събираните са еньовче, комунига, иглика, маточина, мащерка, жълт кантарион, бял равнец. От тях се правят китки и венци - връзвани с червен конец, които през годината се използват за лечение.
На Еньовден започва далечното начало на зимата - казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Но преди да "тръгне към зима", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е здравоносна, затова човек е хубаво да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. На този ден при изгрева слънцето "трепти" и който го види, ще бъде здрав. Точно тогава всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се цяла, той ще бъде здрав през годината, а ако е наполовина - ще боледува. Според народната вяра болестите са 77 знайни и една незнайна. За всяка болка, казват старите хора, има билка. За незнайната - лек трудно се намира.

На Еньовден се прави венец от седемдесет и седем билки и половина, като половината билка се слага за неизвестната болест. Нарича се още билка-разковниче, защото има способността да цери всичко. Може да бъде намерена и откъсната със затворени очи в потайната доба на магичната нощ.
Най-късата нощ - тази срещу празника, е най-подходяща за крадене (примамване) на плодородието. Жени мамници чрез магия вземат от нивите и добитъка берекета и млякото и го пренасят на своите ниви и животни. Грижата за съхраняване на реколтата води стопаните до практиката да заженат нивите си в четирите края, но страхът от природните сили е породил забраната да се жъне на самия Еньовден, за да не порази светията с гръм нивата на онзи, който не го е уважил.
Известен е и ритуалът Еньова буля - жените в селото преобличат с хубави одежди малко момиче и му слагат червено було. Понасят го сред нивите и по улиците, като съпровождат минаването си с песни. Говори се, че така молят св. Еньо за здраве. А старите знахари отиват през нощта и наливат вода от планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат "мълчана". Тя придобива свръхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. Има и поверие, че там, където някой е заровил и скрил своето имане, на Еньовден ще пламне син пламък и може да бъде намерено... Митичният ден се чества с мистични и стари обичаи, които често озадачават чуждоземците. Красотата и силата на Еньовден се крият в българската традиция и дух, които са живи и ни връщат към безвъзвратно отминали времена.   



Любовта между Еньо и Стана



Легендата разказва, че преди много, много години в едно село се залюбили двама млади. Това били Еньо и Стана. Всеки миг мислели един за друг. Нито хлябът, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня. Но бащата на Стана бил против тази любов. Той сгодил дъщеря си за друг. Минало се време и уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат невестата. Нямало как, тръгнала девойката, че сватба назад не се връща. Когато стигнала големия мост над Тунджа, тя смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Залежал се. Цели девет години плакал и не ставал от леглото. Постелите изгнили под него. А през цялото това време капка дъжд не паднала. Реката пресъхнала. Добитъкът и хората започнали да измират. Земята се напукала и всичко изсъхнало. На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан кроеното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала:
- Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане!
Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал. Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели. Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Изпълняват се песни за любов и берекет.


Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 2606

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 2511

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1481

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 2326

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 2466

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 2553

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 2650

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 2801

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 2238

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 2270

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 2322

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1971

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ