Сълзите на майките

Майки на деца с увреждания разплакаха депутати вчера. Но сълзите на майките и децата им не са от ден-два. И им струват не само обидите и униженията, а дори самия живот често. Защото бедността и неразбирането са тяхната голгота на отритнати от нашата, уж социална държава, в която гърди пъчат жалостиво непочтени и ловки ловци на слава на гърба на народа. От чието име говорят ли говорят, а иначе го подритват като гнус някаква, мотаеща се из краката им. Затова приемат с присмех и политическо хитруване дори думи като тези на лидера на БСП, която каза, че поема трудния ангажимент "оттук нататък до края на живота си вие и рожбите ви да живеете пълноценно". Някой трябва да го направи, след като държавата абдикира от най-важната си грижа - бъдещето на България. В която около 1 юни - Деня на детето, се пукат балони, хвърчи пух и перушина от лицемерни обещания и доброта у милите хора от управлението, което бързо забравя и малкото индулгенции за децата, които живеят като емигранти в собствената си страна. Нека носят фланелките си майките с надписа "Системата ни убива". Всички трябва да ги носим. Депутатите нека плачат, поне от себеуважение. По-добре те, вместо да се примиряват със сълзите на майки и деца, които нямат цена.