Пресъхващите български училища
/ брой: 213
Георги Папакочев
На 15 септември по традиция в българските училища започва новата учебна година. Успоредно с това парламентът предстои да гласува нов закон за образованието. Защо обаче българите не се радват особено на този традиционно хубав ден?
Общините в България са предложили през новата учебна година да бъдат закрити 20 училища. Причината - демографските промени, в населените места просто липсват ученици. През последните 20 години над 1300 училища в страната са престанали да съществуват и 20 000 преподаватели са отпаднали от образователната система.
В същото време проучване на посреднически фирми сочи, че все повече български деца заминават в чужбина, за да получат там средното си образование. Най-често заможните българи изпращат поколението си да се образова в Англия, Италия, Швейцария, Ирландия и САЩ. Момчетата, изпратени в чужди гимназии, били повече от момичетата, а съотношението на учениците от София спрямо провинциалните градове било четири към едно.
"Естествено, че ще пратя детето си да учи в чужбина" - пише в един от многобройните интернет-форуми българска майка. "Дори и да нямам пари, ще стискам зъби и ще го пратя. Какво да учи тук - как да се бие в час, как да псува, как да изнасилва, как с двойки да запише университет - я в Перник, я в Бухово, светила на световната наука? Да живее сред чалга, псувни, храчене, плюене, злоба и завист?"
Друг участник във форума отбелязва: "Когато поживееш извън България, виждаш, че все пак не сме най-великите във всичко, че и другите хора имат добри идеи. Просто в България още от училище ни се хвърля пясък в очите, като ни се казва колко велика нация сме и това после избива в така типичния ни балкански манталитет - аз съм най-великият, другите са балъци и за това са ми длъжни."
В края на учебната година през май учителка в елитната столична гимназия за "световни шампиони" по математика припомни в медиите, че най-умните и даровити български деца вече са "напазарувани" за чужбина, дори преди още да са завършили училище. "Бедата не е в това, че децата ще трупат знания в най-престижните университети по света. Страшното е, че никой от тях не се връща след това в България", допълни учителката.
Особено драматична се очертава ситуацията в българските висши училища. Поради държавния недоимък студентите практически остават без стипендии, през зимата им се очертава 4-5-месечна дървена ваканция поради невъзможност на университетите да плащат за отоплението, все повече млади хора прекъсват трайно или завинаги учението си поради високите такси и скъпата издръжка на живота.
Всичко това обяснява защо през последните години се наблюдава ново покачване на желанието за емиграция при младите хора, като то е най-изявено сред по-ниско образованите слоеве. Такива са реалностите към днешна дата. За перспективите е тъжно да се мисли - дори на традиционно прекрасен ден като днешния.
Назаем от "Дойче веле", 15.09.2010 г.