Пътят към Северна Корея

Спецсъдът поиска от медиите да му предоставят "за съгласуване" статии, отразяващи дейността на новата структура, още преди да бъдат публикувани. После даде заден. Може би стреснат от коментарите в интернет.
Стъпката обаче към немислимото - мракобесна цензура, беше направена. Може би за опипване на почвата.
За да обясним какво всъщност беше поискано, нека за миг забравим "задния ход". И да си представим, че това искане е не просто на спецсъда, а на целокупната власт.
Пиша аз, например, "Министър Дянков постоянно лъже" и описвам как в края на август 2009 Дянков заяви, че от 1 януари ще вдигнат пенсиите. На следващия месец съобщи, че "заплати и пенсии растат с 5% догодина". През април 2010 г. ни успокои, че "до средата на годината българската икономика ще е извън икономическата криза". Пращам статията в съответното министерство, за да прецени то дали ми е точно заглавието. Защото е възможно всъщност министърът да не е лъгал, а да се е шегувал. Или не да се е шегувал, а да се е обърквал. Възможно е министерството да ми препоръча да сложа следното заглавие, за да бъде точно и абсолютно вярно: "Ако тройната коалиция беше оставила резерв от 20 милиарда и ако инвестициите нямаше да паднат N-пъти, министър Дянков щеше, ако му позволява световната криза, международната общност и Световната банка, да увеличи някакви доходи".
А ако не се подчиним? Щом едно изискване на властта не се изпълнява, трябва да има и наказание. От - до. Например от максимално - затвор, до минимално - съответният главен редактор да напише 100 хил. пъти "Обичам властта".