Каквото повикало, таквоз се обадило

Миналата седмица покрай вандалското боядисване на Паметника на Съветската армия учени мъже обясниха на простия народ що е то попарт и има ли той почва у нас. Открехнаха ни как скулптурните фигури на съветските войници, като се наклепят с боя, се превръщат в "своеобразен пърформанс", в изразителни знаци на едно "модерно съвременно изкуство", в послания на една съвсем нова форма на комуникация. И прочие, и... снобски еквилибристики и словоизлияния.
И сигурно тази вандалска хистерия нямаше да придобие такива умопомрачителни размери, ако не беше медийната кампания на "услужливите" колеги от  телевизионните канали и печатните издания, които в надпреварата за намиране "новина на всяка цена" понякога стигат до безпомощен инфантилизъм и интелектуална невменяемост.
А не беше ли така и с предишната попарт кампания в медийното заиграване с "попиконата" Бойко Борисов? Толкова "оригинални" бяха  артмутациите на "човека от Банкя" в стил "ала Уорхол", че надминаха казионните портрети на Тато от времето на тоталитаризма.
Огромна "заслуга" за тази масова снобария имат пак медиите, които ни "зарибяват" непрекъснато с образци на кичозните попарт и реклама - агресивни клипове, комикси и детски игри, заредени с престъпно насилие, сладникави сапунки и какво ли още не. 
Нямаме ли си стойностно и модерно българско изкуство, че трябва непременно да се захласваме (и маймунски да имитираме) "класическите" образци на унификацията и духовното изпростяване? Имаме и още как! Но ни липсват културна политика и елементарно чувство на историзъм. Понеже държавата ни е един разграден двор, в който търговците отдавна шетат из храма, а управниците се заплесват по хитовете на Цеца Величкович и "шедьоврите" на Мишел Бонев. Както се казва - каквото повикало, такова се обадило.