Качват осем оръдия на Шипка за възстановките на боевете

Осем реплики на планински оръдия и 13 коня ще бъдат качени на връх Шипка за участие във възстановките на боевете при отбраната на прохода през Руско-турската освободителна война, които ще се проведат на 21 август, съобщиха организаторите на проявата. Конете ще бъдат яздени от професионални каскадьори, с изключение на жребеца, който е отреден за човека, представящ генерал Столетов. Най-вероятно това ще бъде председателят на националния клуб "Традиция" Стоян Джумалиев, който и м.г. се превъплъти в тази роля. Режисьор на възстановката е Найден Николов. Жребците ще бъдат доставени от конна база в Арбанаси, а символичен домакин са габровци.
Очаква се в театрализираната битка да се включат над 250 доброволци. От Стара Загора вече стягат оръжие и униформи, ден по-рано ще стане ясно кои ще бъдат с чалми и кои ще наложат опълченските калпаци.
За около 40 минути усилено гърмене ще стигнат боеприпасите, които се осигуряват от организаторите. За част от въоръжението ще се погрижи националният киноцентър, откъдето по принцип се вземат под наем пушки от системите "Крнка", "Пийбоди-Мартини" - за "руснаците", и "опълченците", както и пушки "Шнайдер", каквито са били на въоръжение в турската армия по онова време. Заради изискванията на КОС репликите на планинските оръдия са без затворен механизъм и са с предно пълнене. Четири от тях са отлети от пловдивски майстори, а останалите - в Шумен и София.
Предстоящата 134-та годишнина от историческата битка изведе на върха през уикенда дипломати от посолствата на Русия и Украйна, активисти на патриотични организации от Казанлък, които се включиха в акция по почистване на част 26-те паметника и паметни знака в прохода. С тях беше и художникът Боян Попов, който обнови имената на загиналите по паметните знаци. 
Част от паметниците са издигнати от руснаците, месеци след епичната битка на руските войски и българските опълченци през август 1877 г. Други са направени от признателния български народ в годините след Освобождението. Всички те се поддържат и стопанисват от Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Боевете се водят от 9/21 до 13/26 август 1877 г., като задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г.Столетов, наброяващ около 7500 души, е била да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (около 27 000 души и резерв от 10 000), да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
В продължение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден - 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-и стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват.
Шипченската епопея завършва на 9 януари 1878 г. (нов стил), когато е разгромена и пленена войската на Вейсел паша край Шейново. При отбраната руските полкове и българските опълченци губят около 11 000 души - ранени, убити и безследно изчезнали, а около 9000 са замръзналите и заболелите по време на зимното шипченско "стоене".