Еленският хумор е лишен от злоба и гняв

Съвсем наскоро издателство "Слово" във Велико Търново предложи на читателите ни това ново заглавие на автора. Неговото име навлезе в съвременния ни литературен живот с появата на бял свят през 80-те години на дебютната му книга "По следите на Емилян-Станевите герои". Подчертаният радушен прием на първото му издание отприщва бента на творческата му енергия, която ни дарява през последните 30-ина години с 15 успешни произведения. Авторът проявява завиден възрожденски афинитет към краезнанието, постепенно се потапя в творческата атмосфера на поезията, но особена магнетична сила притежават белетристичните му творби. В този извод ни убеждава и "Весели Еленски бивалици", която, както споделя и самият автор, е допълнено и значително обогатено издание.
Родом от будното възрожденско село Разпоповци в Еленския край, Христо Медникаров познава добре бита и душевността на хората от този край и го пресъздава в рядко колоритни смехотворни образи. В основата на неговото произведение съвсем естествено е залегнал еленският хумор, който е силно духовит, по думите на автора, лишен от злоба и гняв, подчертано добронамерен. Той е сътворен от хора, притежаващи богата фантазия и мъдрост, характерни за родната народопсихология.
В тази книга писателят е включил не само характерни цветисти вицове, но и особено любопитни случки, преживявания, чути и предавани от надарени сладкодумци. Пред погледа на читателя оживява галерия от колоритни образи. На преден план се откроява популярният някога в Елена комик Васил Цикото, прочут с хитроумните си шеги и закачки. Не по-малко магнетичен е образът на Стойчо Жукелата, известен с хитрите си приключения. Впечатляват с веселите си примамливи случки Христо Колювчето, Никола Гатито, в Руховци Иван Агликин и Цончо Жабилата, в Разпоповци Иван Търсанков, Иван Паункин - рядък шегаджия, природно интелигентен, с пъргав и съобразителен ум. Незабравим остава и дядо Слав от с. Долни Болерци, чийто характер покорява със завидно трудолюбие и находчиво чувство за шега. А само колко смях и добродушие бликат от хумористичните постъпки, закачливите приказки на веселяците Димитър Шуролопа и Иван Гайдаров от с. Чукани и мн. др.
Прави чест на Христо Медникаров, че той като човек, засукал отрано от здравия народен корен, се въздържа от каквато и да е художествено-естетическа натруфеност при изграждането на образите на своите герои, съзнателно избягва всякакви измислици и поднася напълно автентични случки и събития. В случая той обаче в нито един разказ не е безразличен и с подходящи стилно-езикови средства дава израз на своето отношение към постъпките на героите. Но често е склонен да прости на мнозина от тях за проявено неетично поведение, духовна ограниченост и неприятно осъдително невежество. Твърде показателен в това отношение е разказът му "Любов към учението", с лека ирония изразява отрицателното си отношение към онези, които недооценяват ролята на училището днес.