Журналистика от бъдещето

Един от най-култовите моменти в историята на нашата журналистика се случва през 1979 г. по време на първия полет на българин в Космоса. Тогава цялата преса излиза с предварително подготвените заглавия за успешното скачване на космическия кораб "Союз-33" с орбиталната станция "Салют-6". Заглавията са гръмки, триумфални, патетични. В реалността обаче става обратното - скачването не се осъществява, космическият кораб е преследван от редица проблеми и мисията изобщо не се осъществява по план. Това е ярък пример за феномен, който спокойно можем да наречем "журналистика от бъдещето". Но и със съжаление да констатираме, че този жанр продължава да блести със своята актуалност и непреходност.

Повод за този извод ни дава новина, разтревожила със своето пророческо послание дори и агенция ПИК. "Национално събрание свиква ГЕРБ на 13 март, за да преизбере лидера си Бойко Борисов", гръмнаха медиите. Пак от там научаваме, че някъде в светлото бъдеще ще бъдат "преизбрани" и заместник-председателите Томислав Дончев и Даниел Митов. Всичко е ясно предварително. Даже се чудя за какво им е да провеждат форум? Можеха направо да пратят прессъобщение.

Казвам това на всички онези, които обичат да съскат и стенат колко "недемократична" партия била станала БСП. В БСП винаги е имало дискусия, спор, несъгласия, драматични гласувания. И не, няма диктатура. Просто има хора, които не могат да приемат демокрацията. Но БСП е истинска партия и заради това никой никога не би пуснал предварително съобщение от пленум, конгрес, а дори и заседание на Изпълнителното бюро.

И това може да се види в контраст с партията от бъдещето ГЕРБ. Точно както раковият тумор имитира човешката клетка, така и ГЕРБ само имитира партия. Там обаче няма вътрешнопартиен живот. Никакво съгласие. Заради това новините им са от бъдещето.

И като се замислите - имитацията е основен начин за съществуването на партията на Бойко Борисов. Те не ремонтираха, а имитираха ремонти. Точно заради това постоянно сме в цикъла "ремонт-дъжд-ремонт прим". Те и не управляваха като партия. Това беше групировка, която овладя управленски речник, но продължи да прилага подземните методи на въздействие и резултатът от всичко това е кафкианският вид на България днес.

Същото е и с техните събрания. Не бих се изкушил да ги гледам. Те приличат на пиеска от недобре финансирано читалище. Преди, като бяха на власт, сбирките бяха безкрайна апология на генерал Бойко Борисов, неговото мъдро управление и начините, по които води страната към възход и развитие. Днес, убеден съм, събранието на ГЕРБ ще бъде като постапокалиптичен спектакъл, в който ще ни обясняват как България е потънала в мрак, кръв, бедност, полицейски репресии и вечно страдание, защото повече не ни управлява най-мъдрият, най-подготвеният, най-отдаденият партиен ръководител...

И него ще го преизберат. 

Още отсега знаете, нали?

Истинската журналистика щеше да се гърчи от такова предизвестено бъдеще. А фактът, че нашата безкритично препредава тъпотиите на ГЕРБ, означава, че има още работа за вършене, за да оставим тази партия като махмурлук зад гърба си.