14 Ноември 2024четвъртък20:26 ч.

Снимки Личен архив

Срещи

СТЕФАН ДИОМОВ:

Искам песните ми да усмихват хората

Голямото ми вълнение идва тогава, когато се срещна с публиката и тя знае песните ми по-добре от изпълнителите, споделя известният композитор и музикален педагог

/ брой: 194

автор:Надежда Ушева

visibility 6626

СТЕФАН ДИОМОВ е любим композитор на няколко поколения българи. Вечните му хитове от тази пролет могат да се чуят и в мюзикъла "Здравей! Как си, приятелю?", който бе представен успешно в София, Бургас, Варна, Созопол, Велико Търново. Маестро Диомов е създател и ръководител на "Тоника" и "Тоника СВ". Работи като вокален педагог и художествен ръководител към Ансамбъла на ГУСВ в София. Хитът "Приятели" е обявен за победител в конкурса на БНТ на "Мелодия на годината", 1981 г. "Сбогуване" и "Разказвай ми" заемат първо място на "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора" през 1975 и 1979 г. През 1992 г. се връща в родния Бургас, където основава групата "Горещ пясък". Две години по-късно събира членовете на ръководените от него формации във "Фамилия Тоника", а песента "Здравей, как си, приятелю" печели годишната класация на "Музикална борса" по "Хоризонт" на БНР за 1995 г. През 1996 г. възражда "Бургас и морето" и е директор на следващите издания. През 2008 г. основава групата "Петте сезона".

- Маестро Диомов, Вашият мюзикъл "Здравей! Как си, приятелю?" се приема с голям интерес от страна на публиката, очаквахте ли да има такъв блестящ успех?
- Не, не очаквах! Винаги съм мечтал за мюзикъл. И когато получих писмо-предложение от госпожа Еделина Кънева, директор на Музикалния театър "Стефан Македонски" в София, бях много изненадан и радостен от факта, че се гласува такова доверие на моите песни. Още повече, че това е първият български мюзикъл от готови известни песни. Няколко пъти препрочетох писмото и веднага взех решение. Разбира се, че казах "да". Имах и своите съмнения, защото в Музикалния театър стилът е по-различен от стила, в който съм работил досега. Не знаех какво ще бъде либретото, нито каква ще бъде режисурата. Бях в неизвестност, но се случи тъкмо обратното - много добра организация, много добър сценарий, много добра режисура на Камен Воденичаров, за което благодаря! И за моя щастлива изненада мюзикълът се получи. Навсякъде бисовете са над 20 минути и хората пеят песните, макар че те са доста променени. Благодарение на прекрасните аранжименти на младия музикант Георги Милтиядов нещата се получиха и моето притеснение отпадна.
Знаете ли, малко е трудно човек да повярва, че променените песни, облечени в други дрешки, в друга стилистика, отново ще предизвикат вълнението на публиката. А тя наистина пее заедно с изпълнителите, особено последните песни. Дори хората пееха по-силно от певците и се получи прекрасна картина, която стопля сърцето.
Използвам вашия вестник, за да благодаря на всички, които допринесоха за тази еуфория. Сега виждам, че до Нова година има още няколко дати, в които мюзикълът ще се играе - великолепен резултат, при това при пълни салони. Представленията са в София, в Музикалния театър - на 26 октомври, 24 ноември и 14 декември.
- Подготвяте нов албум - "20 златни коледни песни", има ли връзка с концерта, който правите в края на годината?
- Моите коледни концерти се превърнаха в традиция, за моя голяма радост и тази година на 9 декември ще го има в Операта в Бургас, а на 26 декември ще бъде излъчен по БТВ. Надявам се и това издание да премине с много вълнения, много коледни усмивки и смях.
Този концерт го правя повече от 25 пъти в цялата страна, най-много в Бургас, разбира се. Участват предимно бургаски изпълнители, но този път ще има гости и от София. Опитвам се програмата да бъде интересна и ефектна, хората да излизат с усмивка, защото в навечерието на Коледа те започват да се чувстват празнично и автори като мен трябва да направят празника да бъде посрещнат с радост. Много е важно публиката да приеме това, което се случва на сцената, с трепет и вълнение, като препратка за хубавите емоции, които носи Рождество Христово. Усилено подготвям концерта, като тази година ще издам и албум, за който споменахте и приятно ме изненадахте, че знаете за него. Албум с моите коледни песни, които се натрупаха през годините - над 30-40. Избрах от тях 20 - най-добрите, според моята цензура, и дискът скоро ще бъде факт. Много искам тези песни да стигнат до слушателите, защото съм ги направил честно и искрено, и с надеждата да усмихват хората на големия празник.
- Скоро излезе новото преработено и пълно издание на книгата Ви "Белите и черни клавиши на моя живот". Какво олицетворяват те?
- Целия мой живот. Както в пианото се докосват и черните, и белите клавиши, така и в живота не всичко е светло или така, както би ни се искало да бъде. Има тъжни дни, провали и успехи... Всичко това съм го отразил в моята книга. Това е книгата на моя живот.
Разбира се, че радостите са повече. Описвам моите пътешествия из цялата планета. Посетих над 80 страни, заснех много, много природни феномени, интересни теми и пейзажи от цял свят. Искам да ги покажа на хората, защото тези чудеса не са чак толкова далече, стига човек да пожелае, може да ги види. За мен приключението е истинско, когато бъде споделено. Много е важно човек да разказва, да умее да разказва увлекателно, да може да опише своето пътуване по начин, по който да заплени читателите и те да му повярват. Старал съм се видяното и преживяното да предам такова, каквото е, без излишна помпозност, за да бъде достоверно.
Разказвам и за моите музикантски преживявания, обиколил съм целия свят не само като турист, но и като концертиращ артист. Всичко това е събрано в една книга. Първото издание отдавна е изчерпано, сега второто е обединено, надявам се и то успешно да бъде възприето от читателите.                  
- Известен сте и със снимките, с които запечатвате Вашите приключения от пътуванията. Как си взаимодействат музиката и фотографията?
- Всичко е хармония. Много си приличат фотографското и музикантското изкуство. Защото навсякъде търся хармонията и красотата. Искам да докосна прекрасното, което понякога е много близо до нас, само да протегнем ръка и ще го достигнем.
Тази година открих десетата си самостоятелна фотоизложба, в която разказвам за островите Сейшели, Мавриций, Мадагаскар и Реюнион, които посетих през февруари. Няма нищо по-интересно от далечните страни, близките вече по-малко ме вълнуват, защото съм ги обиколил няколко пъти. Обичам пейзажът да е екзотичен, неповторим. Нямате представа колко много неща може да научи човек, скитайки по далечни и непознати земи. И най-важното, което разбирам, е, че от България по-хубава страна няма!
- Предстои Ви голям житейски юбилей догодина, мислите ли вече как по-специално да го отбележите?
- Мога да се похваля, че продължавам да мечтая, продължавам да пиша песни и да вярвам, че 80 години не е чак толкова пределна възраст. Може да се работи и на тази възраст, стига човек да има желанието и стимула да го прави. Аз имам този стимул, защото около мен има много музиканти и певци. Жалко, че си отидоха прекрасни гласове като Георги Найденов, Ваня Костова, които преждевременно отлетяха и ми е много мъчно. Не съм прекъснал своята дейност, продължавам да пиша и да правя концерти.
Миналия месец в Античния театър в Пловдив се състоя голям концерт на "Тоника СВ". Хората, станали на крака, пееха по-силно от певците. За мен това е най-голямата награда! През живота си съм имал толкова много награди, че вече нямам къде да ги поставям, но това е по-малко вълнуващо. Голямото ми вълнение идва тогава, когато се срещна с публиката и тази публика знае песните по-добре от изпълнителите.
Миналата година не бях добре със здравето, обаче се преборих с доста воля. Не искам да се предавам, защото няма нищо по-прекрасно от това човек да твори и да мечтае.
По случай 80-годишнината ми не искам помпозни фанфари в никакъв случай. Ще я посрещна скромно. Мои приятели, издатели, хора, с които организирам концертите си, настояват да направя голям спектакъл в зала 1 на НДК, все още не е взето решение. Може би ще има такъв концерт, за който ще научите по-късно.      
- Кое Ви дава сили?
- Усмивките на хората. Публиката. Когато седна да пиша песен, освен за изпълнителя, мисля и за това как ще бъде възприета, защото не искам моите композиции да са самоцелни. И да казвам: вижте колко са сложни хармонията и почеркът, които владея. В никакъв случай не мисля така! Искам песните ми да достигат до хората и да ги усмихват. Това е съкровеното желание на целия ми творчески живот.
- Вашите песни се радват на дълго съществуване от 20, 30, 50 години, а новите хитове бързо отшумяват...
- Същото пожелавам и на днешните млади хора - да пишат, така че песните им да се пеят още 40-50 години. Не е лесно и няма нищо по-страховито от белия лист! Смятам, че успехът в този случай не е случаен, защото, когато се мисли песен, трябва да се напише така, че да остане, а не да отлети още с появяването си.              
Имам много голям опит вече и напоследък разписвам автографи, на които пиша едно и също: "Нека да е песен, защото песента е нещо свято." Свещенодействие. Не предлагам песни лесно, човек, ако ги потърси, ако ги отгледа тези песни, крайният резултат е винаги успешен.
Благодарен съм, че ме потърсихте за това интервю. Разговорът ни е начин на диалог с публиката. За мен е без значение възрастта, политическата принадлежност, дали харесват моята музика или не я харесват. Всичко това не ме интересува. Имат значение само диалогът и откровеността.
- Напоследък Тони Димитрова стана много популярна, радвате ли се на успехите й?
- Как да не се радвам, та първите песни, които изпя, бяха мои. Тя ги изпя много успешно, честно и вълнуващо. Тя е много земна и излъчва много човешки послания. За моя голяма радост, хората й повярваха.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ