За царството земно и горящия дом
/ брой: 27
Най-новата премиера в Народния театър "Иван Вазов" е постановката на Елена Панайотова "Царството земно" по пиесата на Тенеси Уилямс. Сценографията е на Анна Кирилова, музиката е на Асен Аврамов, а Иван Юруков, Нона Йотова и Дарин Ангелов са актьорите, превъплъщаващи се в образите на Пилето, Мъртъл и Лот. Всички живеем в горяща къща. Не можем да позвъним на пожарната. Няма изход. Можем само да гледаме през прозореца на втория етаж как гори нашият дом", казва големият писател и драматург Тенеси Уилямс и това му прозрение важи с пълна сила за духа и внушението на неговата пиеса "Царството земно".
Напускайки Америка, 60-те години и южняшката готика, с които неизменно са свързани пиесите на Тенеси Уилямс, ние пристигнахме в сегашното време на забързан свят, виртуално общуване, повърхностни взаимоотношения, културни различия, екологични катастрофи и неизбежен преход към поява на нови ценности, споделя режисьорката Елена Панайотова. В това сегашно време се роди една приказка - по-скоро магическа, отколкото готическа - за хора, изгубили се в дебрите на Царството земно, затънали в страховете си от смъртта, от различното, от миналото, търсещи смисъла в отчаянието на самотата си. В това безкрайно емоционално лутане, тичане, падане и ставане, в мига преди да ни залее потопът, другият ще се превърне в единствения възможен изход. Другият - като огледало, отразяващо обратно любовта, която човек забравя, че носи в сърцето си. Един от тях ще се отправи към Царството небесно с усмивка на облекчение, другите двама ще опитат заедно да останат. Вероятността да оцелеят няма да е голяма, но страстта им към живота ще ги води сякаш несъзнателно в изпълнение на божията повеля за установяване рая на земята. В нашата приказка един от героите възкликва: "Нищо в цялото царство земно не може да се сравни с онова, което може да стане между един мъж и една жена. И това едничко нещо е самото съвършенство." Това е тайнството, в което полюсите се хармонизират, мигът на екстаза, в който човек се слива с другия и се чувства пълноценен в тази цялост, тайнството на приемането на другия.
"Аз не искам реализъм! Искам магия! Това се опитвам да дам на хората" - възкликва преди половин век Тенеси Уилямс и ние го следваме, допълва виждането си за пиесата и спектакъла Елена Панайотова.