Стефан Мавродиев - актьор, режисьор, клоун и поет
/ брой: 74
* В театъра думата "навик" не съществува
* Различни са героите ми, но винаги става дума за едно и също - за достойно човешко поведение в тази игра, наречена живот
Ако свърши театърът, значи животът е свършил, това е жизненото и творческо убеждение на актьора, режисьора, клоуна и поета Стефан Мавродиев, което той отстоява винаги и завинаги. Театърът и играта въобще са в кръвта на актьора, който през всичките години както на сцената на Пловдивския театър, където започва професионалната му кариера, а сетне в Сатиричния театър, и, разбира се, най-вече в Младежкия театър, където играе и поставя близо четири десетилетия, доказва, че "същността на актьорската игра си самият ти. Трябва да изследваш себе си, като изпробваш различни преживявания и опит". Може би в това се крие неговата актьорска тайна и това, че в десетките пресъздадени образи на сцената и на екрана той е едновременно различен и нов, но и узнаваем, познат, сякаш вече някога някъде си срещал този човек. А може би точно тази своеобразна сплав от истинност и многоликост всъщност се нарича актьорска органика. Защото Стефан Мавродиев е истински органичен актьор и във всички роли - както класически, а той е играл много такива в пиеси на Чехов, Брехт, Шекспир, така и съвременни - истински, естествено и убедително съществува, живее и действа. Изключително важен момент в актьорския му живот бележи 1972 г., когато режисьорът Младен Киселов го кани в Младежкия театър и предизвиква експериментаторския, търсещ дух на актьора. Една от любимите роли на Стефан Мавродиев от това време е в "Ситуация" от Виктор Розов, постановка, която се играе от 22 ч. във фоайето на театъра, а актьорите играят в непосредствен контакт с публиката, която има усещането, че присъства в чужд живот. Спектакълът имаше невероятен успех, спомня си актьорът. Същото става и с другите му любими спектакли, сред които са "Архангелите не играят флипер", "Мъжът си е мъж", "Дванайсета нощ", "Йестърдей".
Талантите на Стефан Мавродиев не са един или два - той е изкушен от драматургията и режисурата и доказателство за това е автобиографичното му либрето за мюзикъла "Йестърдей", както и постановката на любимата му пиеса от Чехов "Вуйчо Ваньо". Когато не се задават роли, които истински ме вълнуват, се обръщам към режисурата, споделя актьорът. Не съм поставял много, но винаги съм посягал към текстове, които ме засягат и ме привличат силно - брилянтни като литература, точни като скалпел и ярки като емоционално въздействие. И досега има заглавия, които живеят във въображението ми като спектакли. Виждам ги с декори, с актьори. Именно с такова любовно и едновременно с това аналитично и съвременно виждане и интерпретация се отличава неговата постановка на "Вуйчо Ваньо" в Младежкия театър, където несъмнено и истински живее духът на Чехов и неговите герои. Класическите пиеси затова са класически, защото винаги са съвременни и остават нови завинаги, убеден е актьорът.
Чакаме слънце в дълбокия танец.
В мъгли увит,
уви, стои, параклисът.
Море
от три
страни
плени
скали
набръчкани
като лице на стар човекоядец.
Ядец!
Така актьорът Стефан Мавродиев описва един снимачен ден в поетичната си книга "Харакири или безобразията на декадентството". А в богатата му кариера на екрана снимачните дни сигурно са хиляди, белязали ролите му в повече от 50 филма, сред които са "Козият рог", "24 часа дъжд", "Мера според мера", "Зона В-2", "Петък вечер", "Щурец в ухото", "Птици и хрътки".
Сред най-новите роли на Стефан Мавродиев е веселият клоун Николо в постановката на Ивайло Христов по пиесата на Матей Вишниек "Търси се стар клоун", където той си партнира с Марин Янев и Илия Добрев. Трима стари клоуни водят неистова борба помежду си кой да влезе първи през една врата, зад която стои комисия. Клоуните помежду си са страхотни врагове. Застават един срещу друг, но и един без друг не могат. Ако единия от тримата го няма, се обезсмисля цялата тази битка. Защото другият е потвърждение, че теб те има. В пиесата условността е, че те са клоуни, които са на кастинг за работа. А иначе е метафора за целия човешки живот, споделя актьорът за една от най-ярките си и проникновени роли. Освен с блясъка на актьорската изобретателност, тази негова роля е белязана и от едно безценно качество, което Стефан Мавродиев владее до съвършенство - партньорството, способността да играеш еднакво добре и честно както за себе си, така и за актьора до теб. Същата всеотдайност, точност на акцентите и пълноценно партньорство актьорът постига и в най-новата си роля - Гюстав във "Вятърът в тополите" на сцената на Младежкия театър, заедно с Марин Янев и Доси Досев. В ролята на Галий Гай в "Мъжът си е мъж" от Брехт Стефан Мавродиев казва: "Ако човек е сам, той е нищо. Трябва някой друг да му даде име и да нарисува лицето му." Лицето на актьора Стефан Мавродиев е нарисувано от драматичните и комедийните роли в театъра, от търсенията и терзанията му в режисурата, от хумора и самоиронията в поезията му.
С Илия Добрев и Марин Янев в "Търси се стар клоун"
С Мая Бабурска в сцена от "Любов и пари" от Денис Кели в Младежкия театър
С Марин Янев и Доси Досев във "Вятърът в тополите"
В "Летище" от Тена Щивичич в Младежкия театър
С Доротея Тончева в сцена от "Деца на света" от Стефан Цанев