15 Ноември 2024петък17:22 ч.

Интервю

Доц. Андрей Андреев:

Сложиха парите на челото на медицината

И в здравеопазването важи максимата: не е важно клетката да е златна, важно е птичката да пее, казва известният офталмолог, управител на очна клиника в столицата

/ брой: 207

автор:Ева Костова

visibility 4334

Доц. Андрей Андреев е бил секретар на Специализирания научен съвет по офталмология и оториноларингология при ВАК. Зам.-председател е на Съюза на очните лекари в България. Управител на Очна клиника "Ден" в София, доктор по медицина, специализирал е в Института по очни болести към университета в Мюнхен. Член на Американската академия по офталмология и на Европейското дружество по катарактална и рефрактивна хирургия. Началник е на очна клиника при Националната транспортна болница в София. Завършил е Висшия медицински институт в Плевен, бил е и районен лекар в Ботевград.

"Трябва в писането на закони да се намери ключ към участието на пациентите"

- Доцент Андреев, вчера в парламента бе гласуван внесеният от левицата вот на недоверие към правителството заради проблемите в здравната сфера. Вотът не успя, но проблемите остават. Депутатите изтикаха Хипократ в ъгъла, образно казано, все едно не става дума за най-болната и най-бедната нация. Кажете вашето мнение за това, което става.
- Има основание обществото да е недоволно от медицинската дейност, защото няма коректно, чисто разписани взаимоотношения в тази сфера, това е. И оттам идва и доплащането. Ако пациентът знае от началото алгоритъма колко ще струва, да речем, една операция, не на него самия - затова са здравната каса, осигурителните институции, затова са всички допълнителни финансови инструменти, които пациентът ще организира, за да може по солидарния принцип да се плаща. Пациентът при тежки заболявания не може да извади парите сам, трябва всички, цялото общество да плаща за своите болни и онеправдани членове. Дали ще бъде само със здравна каса, втори стълб на здравно осигуряване, дали ще бъде нещо друго - това са вече икономически термини, които аз много не разбирам. Моята задача е да бъда чудесен, добър лекар и заедно с пациентите, които са насреща - аз също съм пациент, да сключим един добър и коректен договор.
Такъв договор, в който всяка стъпка от алгоритъма на лечението да бъде ясна, да се вижда кой какво прави и какви са му задълженията. Защото, когато не са разписани правилата на точните финансови задължения, които така или иначе съществуват, независимо дали ги признаваме или не, ние допуснахме унищожаване на всякакви правила. Унищожаване на такива неща в здравеопазването като милосърдие, любов към пациента, желание да му помогнеш. Сложихме чисто финансовите, бизнесменски знаци на челата на медицината.
- Докато търговците са в храма на Хипократ, това няма да се промени. БСП отдавна настоява болниците да не са по Търговския закон.
- Може би е грешка медицинските заведения да бъдат по Търговския закон, да бъдат еднолични или някакви други такива бизнес дружества, но така или иначе бизнес отношенията ги има, финансовата част я има. За да съществува едно здравно заведение, каквото и да е то, колкото малко или голямо да е то, трябва да има някакви финансови потоци, за да работи. Търговските изисквания, понеже аз съм в тези неща, ни задължават ние, лекарите, да бъдем отговорни и във финансовата част по някакъв начин. Но сключен по един коректен начин този договор осигурява едни достойни отношения между пациента и лекаря и мисля, че няма да има такива нелицеприятни отношения. Стигнахме дотам, че да нападаме лекари, да бият медицински хора, тези хора, които би трябвало да бъдат нашата опора, упованието ни, тези хора, които са призвани да ни помагат, пациентите искат да ги бият. Това е крайното падение. Но всичко това е, защото няма точни разписани правила, каквито и да са те.
Аз съм на медицинския пазар отпреди съществуването на здравната каса, отпреди съществуването на Закона за здравните заведения. Открих едни от първите кабинети в едно гаражче на "Евлоги Георгиев". Дълго време не работех със здравната каса и оживях. Една от главните грешки на здравната реформа беше и тази, че лекарското съсловие, включително и аз, не казахме на обществото колко ще струва нашият труд, да сключим почтен и коректен договор и по този начин нямаше да загубим своя авторитет.
- А мислите ли, че новите, предлагани сега от управляващите, промени, ще внесат някаква по-голяма яснота. Май е обратното.
- Това е някакъв опит да се вкара някаква яснота, но така или иначе в разписването на тези правила трябва да участват всички. Сега пациентът къде е? В крайна сметка финансовите средства са на пациента, нали.
- Никъде го няма.
- Къде е пациентът? Кой защитава неговите права? За това иде реч, а правилата ги правят други. Аз трябва да лекувам добре, да правя добри операции и заради това да получа своето възнаграждение. Управлението на парите на пациента е негово дело. Всичките тези новости сега с министъра, който е икономист, правят опит да се управляват като че ли паричните средства и икономически взаимоотношения, но пациентът в изграждането на тези правила и управлението отново го няма. Нас отново като че ли не ни интересува какво става, ние не участваме вътре и по този начин не участваме във взаимоотношенията си с лекарите, лесно се съгласяваме като пациенти, без да си даваме сметка за нашите пари и за какво точно те ще бъдат изразходвани. Без да знаем това, ние едва ли ще избягаме от отговорност. Говоря като пациент. Това дава възможност да се пишат фалшиви пътеки, фалшиви листове, да се източва касата, само защото пациентът не участва в този процес.
- Как ще участва? Той иска срещу това харчене да получи нещо повече.
- Точно затова той трябва да контролира това харчене. Той трябва да участва в контрола на харченето, какъвто няма. Има някакви такива пациентски организации, но те са малко в кавички, чии интереси те защитават аз не мога да разбера. Но не на пациентите. Парите не са малко в здравеопазването, но мисля, че управлението на тези пари е порочно и затова става всичко това.
- Тоест вие се съгласявате, че чиновническото писане на закони не е най-ефикасното?
- Чиновническото писане на закони не е най-ефикасното, разбира се, но кой да ги пише и аз не мога да кажа. Трябва по някакъв начин в писането на законите да се намери ключ за участието на пациентите като най-главната страна в изработването на алгоритъма на взаимоотношенията в медицината. Защото развитието на съвременната медицина върви в бизнес посока. Всеки ден и всяка година идват нова апаратура, нови методи на лечение, нови молекули. Всичко това изисква вложения, инвестиции. И всичко това е подчинено на някаква печалба. И затова дори самият аз, който съм вътре в медицината, по някой път не мога да се ориентирам къде е истината. Купуват се нови апарати, строят се нови болници. Моят професор - проф. Константинов, казваше по този повод: "Не е важно клетката да е златна, важно е птичката да пее." И затова аз ще отида да се лекувам като пациент не там, където има голяма болница, нова апаратура, а първо ще отида да видя лекаря в очите и да му се доверя. Това е основното, което загубихме в тази цялата история.
- Да, във взаимоотношенията пациент-лекар има думички, които не се подлагат на менажиране. Думички като милосърдие, любов към пациента, помощ, ето тези неща, които не струват пари.
- Това е, но го няма, ние го изгубихме. А го изгубихме, защото пуснахме търговците в храма. Разбира се, много е деликатно да се намери точната пропорция и вярата в лекаря в крайна сметка в хората, които правят медицината, е част от големия успех в лечението. Ние това го забравихме. И много други неща, разбира се. В малките градчета, в районните болници, които бяха, лекарите, които искаха да работят в тези райони, в тези градчета, ги няма. Ние всичко концентрирахме в големите градове и пациентът, идвайки тук, отново не знае към кого да се обърне, ослушва се кой какво ще каже. Има малки и средни неща от медицината, които могат да се направят там, при хората, които са ви близки. Докато сега всичко е концентрирано в големите градове, а там дори аз не знам кой кой е.
Ние изведнъж забравихме всичко и като че ли, както се пее в песен на Вълдобрев: "Все повече и по-високо, и по-повече, и по-така..." Въпреки всичките минуси, въпреки всичките недоволства спрямо хората от медицината, аз мисля, че лекарите с всичките ни кусури все пак сме едно от най-читавите, най-добрите прослойки на това общество. Загубихме много неща, но лекар се става с нещо добро в душата. Това трудно може да се загуби.




 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ