С полъх на Пиночет
/ брой: 211
Очаквано крайнодесният Жаир Болсонаро спечели изборите за президент в Бразилия. Изглежда, с това приключва ерата на Работническата партия там, част от която е и Дилма Русеф. Болсонаро се прочу с крайни изказвания, на които един Валери Симеонов може само да завижда. Но самата личност на Болсонаро не е толкова важна, колкото процесите, които той символизира.
Съвсем очевидно в Бразилия предстои нещо като полуфашистки режим, въпреки обещанията на бъдещия президент да уважава демокрацията. Колко може да уважава демокрацията обаче човек, който се самоопределя като голям почитател на Пиночет и военната диктатура и който заплашва да се разправи с левите политици?
Всъщност Болсонаро е част от по-голяма вълна, обхванала Южна Америка в последните години. В немалка степен зад тази вълна стоят САЩ със своите агентурни мрежи и задкулисни игри. Никак не е случайно, че едно от първите неща, които новият бразилски президент смята да направи, е да промени външнополитическият курс на страната. Вероятно може да се очаква дори излизане от БРИКС, тъй като Болсонаро вече обяви, че смята да развива близки отношения със САЩ. А това е несъвместимо с целите на организация като БРИКС.
Но заиграването със САЩ няма как да свърши добре за бразилците. Нещо повече, почти сигурно е, че ще завърши зле. Най-малкото, защото Вашингтон безброй пъти е показвал през годините, че не търпи държавите да имат самостоятелна политика и изисква от тях единствено подчинение. Само вижте Украйна... Така че още тук е ясно колко фалшиви са заявките на г-н Болсонаро, че той ще "оправи" Бразилия. Трудно е да се каже дали е наивен и се самозаблуждава, или умишлено заблуждава избирателите си. Но очевидно за Бразилия и континента предстоят тежки времена с новия й лидер.