Размиване на отговорности
/ брой: 163
Асен Личев*
Всеки път природата ни заварва неподготвени и безпомощни. Защо ли не се учим да я посрещаме?
Сушата постепенно завладява България, но това не може да е изненада за управляващите. Ние трябва да сме подготвени за това. Ето и някои актуални данни: Към днешна дата сумата от наличните завирени обеми в комплексните и значими язовири е 54,5%. В сравнение със същата дата миналата година - 67,6%. Според основното им предназначение наличието на завирени обеми в язовирите за питейно-битово водоснабдяване е 67,6, а в сравнение с миналата година - 79,5. За напояване са 35,3, а миналата година - 49,6. За енергетиката - 63,2, в сравнение с миналата година - 76,4. В следните язовири в последното денонощие не е постъпил нито един литър - Дяково, Кула, Рабиша, Цонево, Домлян, Пясъчник и Тракиец.
За реките в Дунавския регион се казва, че всичките са около праговете за ниски води. И още: същото е положението за Черноморския басейн, където обаче има и пресъхнали реки. Същото е за Източнобеломорския район.
През май НИМХ издаде сезонна прогноза за лятото и есента. Още тогава е трябвало да бъде свикан Министерския съвет и да се набележат необходимите мерки. Първо е трябвало да се наложат ограничения на другите водоползватели.
Не че това ще спаси положението, но щеше да го забави. Има райони, където положението е неспасяемо, и всяка година става по един и същи начин.
През 2001 г. бе приета Програма за борба със сушата, където са изброени всички мерки, които да предотвратят режимите в питейното водоснабдяване и да осигурят вода за напояване и промишленост. Никой не е изпълнил нито една част от тях.
В момента Законът за водите е "правно чудовище". По думите му се размиват всякакви отговорности по управление на водите. Това състояние на нормативната уредба обаче е изгодно за министерствата на регионалното развитие, на енергетиката, на земеделието и на икономиката.
Освен това, никъде в българското законодателство не е регламентирано, че питейното водоснабдяване е услуга от обществен интерес.
Пред БНР
*Авторът е бивш служебен министър на околната среда и водите