Профанизация
/ брой: 165
Опростачването на световната политика върви с пълна пара. Последния епизод от поредицата наблюдавахме в отговорите на бразилското правителство към заплахите на Еманюел Макрон да не ратифицира търговското споразумение на ЕС с Южна Америка заради амазонските пожари. В отговор бразилските управляващи и лично президентът Болсонаро нарекоха Макрон "кретен" и обиждаха жена му.
В последните години това не е нещо ново и Тръмп далеч не е единственият представител на тази тенденция. Всъщност именно това поведение спечели изборите в САЩ през 2016 г. и има големи шансове да ги спечели отново догодина. Не трябва да се пренебрегва и ролята на медиите. В началото Тръмп бе възприеман като смешник и простак, който обаче именно с тези си качества ще донесе гледаемост, и затова му се отделяше значително внимание. В един момент обаче зрителят и гласоподавател с право си каза, че по-добре някой като Тръмп, отколкото добре полираното, но кухо и банално политическо говорене, което е втръснало на всички. Поне шоу ще има.
Е, шоу има. От Киев до Рио де Жанейро шоуто е пълно. Това не е проблем само по себе си. Проблемът е, че шоуто започна наистина да измества политиката и към сериозни въпроси се подхожда шоуменски. Разправията за Амазония и цирковете на Борис Джонсън за Брекзит са само последните примери. Опасното е, че под прикритието на бомбастичните, рейтингови изказвания ситуацията в света прогресивно се влошава. Търговски войни, санкции, провалени и прекратени договори са само част от последиците на това профанизиране на политиката.
Всъщност няма нищо лошо да се загърби стерилният език, който се беше наложил преди това, и да се говори малко по-освободено за нещата. Лошо е, когато това стане самоцел и когато тази риторика прикрива същата интелектуална импотентност, от която уж искаме да избягаме.