Присаденият шипченец

Имам слабост към книги със заглавия от една дума. Но тази дума да е слънчевият сплит на художествения организъм, наречен Книга. А авторът на документално-публицистичния сборник "Шипченци" Георги Георгиев едва ли знае откъде идат и скритите ми и не дотам скрити лични симпатии към неговата мъжествено-лирична поетично-чувствителна особа. Аз обаче знам и ще го запазя в тайна. Важното е, че ми дава прекрасната възможност да споделя впечатлението си за чудесната му книга "Шипченци", подарена ми преди близо две години навръх рождения ми ден и човешко е да цитирам част от автографа му: "Твоята поезия винаги е вълнувала дълбоко душата ми. Дано срещата ти с "Шипченци" озонира сърцето ти." Той знае колко трудно се пишат тези мои резонанси за книгите, които представям във Файтона. Ето и сега - уж съм се готвил дълго и всичко ми е ясно, а нещо не е така май. Макар на гърба на корицата да е казано, че новата книга "Шипченци" на Георги Георгиев е история в образи, галерия от портрети на будители, бунтовници, учители, учени, военни, художници с шипченски родов корен, то още в първия панорамен текст "Будители народни" е отворил почти в началото една скоба и пояснява, че няма амбицията да пише история на Шипка, "а само портретувам образи на... Това е моята кратка история в документални образи на художници, майстори, военни дейци, учени, културни деятели, извисили ръст личности..." Да възкресиш предците, да заживееш с тях, с техните усилия в отминали времена, да се самозабравяш във вдъхновението си до степен да си всеки бележит шипченец. А знайно е, че авторът летописец на градеца Шипка Георги Георгиев е роден в Катунец, Ловешко. От Шипка е неговата изгора Валя, светла да й бъде паметта. Заминавайки за отвъдното, тя го вкорени още по-дълбоко в нейното малко отечество, правейки го завинаги негов поданик, натурализиран шипченец. Какъвто тази паланка заслужава.
Тук му е мястото да отбележа, че цялата "История в образи", която е написал този вдъхновен български летописец, заслужава да се разглежда и като пантеон, и като възродено минало от личности, които представляват България в миниатюри. Само този факт - от всичките 156 села, дали опълченци, Шипка е сред трите, дали най-много свои чеда на Опълчението. Сред видните шипченци е първата учителка Петрана Чирпанлиева, възкресени са и първите законодатели, и първите летописци, жив е и Христо Духовников със своя Дневник, цял творчески съюз са шипченските художници, към които авторът има по-специален поглед, той е издирил и първия генерал на Шипка - капитана от Шипченската епопея Христо Караджов... Но ако неуморимият летописец шипканлия суетно ме попита имам ли си все пак фаворит сред неговите рожби, без колебание ще посоча знаковата Перла в полите на Балкана - храм-паметника "Рождество Христово", който буди неописуемо удивление и, както казва един от събеседниците на автора, ако някой не знае какво значи шедьовър, да дойде и види Храма на Шипка...
Не е за подминаване вторият раздел на тази шипченска Библия - "Видяно и преживяно". Тук са най-съществените следи, оставени от духовните български първенци за тази България в миниатюр като Любен Каравелов, Захари Стоянов, Иван Вазов и много др. А очите ми разгръщат тази настолна за българите Книга и все търси Перлата на ревера на Стара планина - това неръкотворно божествено чудо...
---------
Книгата "Шипченци" ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" на 15 април от 18 ч.