Петър Доневски - автентичният български писател, не се предава
/ брой: 137
Петият сборник с разкази на Петър Доневски е пак за селото, за онова, което беше и на което той посвети целия си вдъхновен живот. В обръщението си към читателя казва: "Не ме мори носталгия и знам - няма да се върне моето време. Но съм сигурен, че много неща ще се върнат... Не искам да отшумяват лесно и бързо спомените за драматичните, съдбоносни реформи в българското земеделие и животновъдство, спомените, от които някой иска да ни изгони... Нека се връщаме, нека си спомняме, това са реално изживени времена... Разказите в новата ми книга не са измислени. Те са реални отражения на една действителност, която никой не може да отрече... Да мислим за България, ако искаме да я имаме, докато в небето й все още има чучулиги и щъркели..."
Не скривам своята слабост към този автентичен стопанин на българското Село и Слово. Затова ще му дам отново думата: "Няма сезон от годината, в който равнината да не ме е привличала със своето великолепие и вълшебство, да не ме е мамела с простотата си, с непрестанно бликащата светлина на изгреви и залези... И оня дъх на чернозема, на скритата притаена тържественост на живота, близката гора и криволиците на реката Скът. Равнината, обхваната от диханието на сезоните, макар и различна, винаги си оставаше ласкава, топла и добра, дарява човешкия труд с плодородие. Прекланям се пред равнината, тя заслужава това преклонение заради своето диво, естествено царствено величие, заради щедростта й да дарява хората с плодородие, от което продължава човешкият род... Някой ласкаво ме докосна и аз се обръщам... Тихият вечерен здрач ме потупва по рамото с нежната си длан. Лека нощ, равнина... Вървя по смълчаните пътища към тихия град, а мислено си оставам в равнината, заслушан в бялата й тишина и в нейната вечност. Защото разбирам, че нищо не би ме откъснало от равнината, от тая земя, в която съм се родил, израснал и вече побелял..."
След тези тихи трепети за равнината писателят Петър Доневски разгърна и албумите на неговата фотолетопис, а след това дочух и гласчето на момчето, което заминава за село, защото на село зреят черешите.
--------
Книгата ще бъде представена в Централния клуб на БСП на ул. "Позитано" 20 днес, 17 юни, от 18 ч. с художествена програма от НЛС "Старинният файтон".