Опус за госпожа министершата

- Истината не е предназначена да се печата във вестниците, а да се казва на четири очи

- Бедата не е в това, че г-н Попович е министър, а в това, че вие сте министерша

Ако се съди по горчивата актуалност на знаменити драматургични сатири, написани през 30-те години на миналия век, времената на криза и героите на кризисните времена не са се променили особено и все така продължават да бъдат наши съвременници. Показателно за тази тенденция е присъствието на пиеси като "Госпожа министершата" на Бранислав Нушич, "Скакалци" на Ст. Л. Костов, "Службогонци" на Вазов на сцените на няколко театъра. Очевидно тематиката, както и майсторството на писането, са необходими за съвременния ни театър най-вече за осмисляне и проблематизиране на явленията и персонажите. А техните лица, особено това на Живка Попович, която внезапно и случайно се превръща в госпожа министершата Живана Попович, както това се случва в класическата сатира на Нушич "Госпожа министершата", са толкова познати и... явно неизтребими.
"Пиесата е за метаморфозата, която се случва с хората, докопали се до кокала на властта. Първата мисъл на парвенюто е не какво аз ще направя за държавата, а какво държавата ще направи за мен", отбелязва режисьорът Недялко Делчев. Това е спектакъл за раздялата с илюзиите, за освобождаването на духа и на инстинкта. Този вид бързо живеене, типичен за нашето време, започва още тогава - през 30-те години на миналия век, затова текстът звучи актуално и днес. Опитахме се да не правим скечово представление, но едновременно с това - да се изтръгнем и от битовото, и от духовното, добавя той.
На сцената на театър "София" госпожа министершата е Лилия Маравиля - роля, за която може да мечтае всяка актриса, и то не само защото е централна, но и защото предоставя великолепни възможности за контрастно развитие на образа, за ярки и оригинални решения на отделните етапи от метаморфозата на свадливата Живка, която в началото се чуди как да свърже двата края, във величествената в своята простота министерша Живана Попович. Лилия Маравиля е най-неочакваната възможна министерша. Първо, защото изискаността и финесът на актрисата на пръв поглед са противопоказани на такъв по балкански колоритен образ като Живка, и второ, защото в тази роля тя "изважда" наистина неочакван комедиен и сатиричен диапазон, както и психологически, и сценично точно присъствие. Не съм министър, министерша съм, а това е много повече!, възправя се нейната героиня и поема по "тежкия" път на славата и могъществото, където ще се срещне със задължителния любовник на Юли Малинов, с вездесъщия блюдолизец Перо на Борис Георгиев, с напористата рода в лицето на вуйчо Васо на Николай Върбанов, с коварния зет на Юлиян Рачков и накрая с бившата министерша на Мария Статулова. Пътят от Живка до Живана е, както се казва, стръмен и тежък, но и сладък. Метаморфозата при героинята на Лилия Маравиля става бързо, ярко театрално и кулминира в сцената, когато новоизлюпената министерша се появява в балетна пачка, готова да репетира новата си роля.
Спектакълът на Недялко Делчев е изграден наистина като осъвременен опус за един образ, което обаче не пречи всички останали герои да бъдат интересно и оригинално представени, особено министър Попович на Ириней Константинов, който не се появява на живо, но образът му се мярка постоянно на видеото, дело на Веселин Христов, Димитър Сарджиев и Кирил Проданов, което е равноправно действащо лице в представлението. Сценографията, в която се забелязват препратки към Пикасо и Дали, е на Петър Митев, а музиката, в която е търсен и балканският акцент, е на Калоян Димитров.


Лилия Маравиля като свадливата Живка

Лилия Маравиля в целия блясък на госпожа министершата Живана Попович

Сложни обноски "по английски" - Лилия Маравиля и Невена Калудова

Юлиян Рачков в ролята на коварния зет Чедомир

Новият живот на госпожа министершата