Нищо не е забравено, Тома!

Не ви ли се струва понякога, че е прекалено нагло присъствието на един самодеец в политиката с коментари по всички въпроси на българската политика? Познахте, става дума за всеядността на Тома Биков. Той винаги е на "амбразурата", ако трябва да бъде охулен някой от опозицията, да бъде поощрен властимащия, да се даде коментар и защита по какъвто и да е въпрос, свързан с Народното събрание или с властта на политическа партия ГЕРБ. Тая готовност, показвана с все по-голям хъс, твърде често граничи с желанието да се изкупи и някаква стара вина...

Нищо не е забравено. Нищо скрито-покрито не може да има в обществената практика. Само ще ви припомня два абзаца от негови присъди над днешния български премиер.

На 12 септември 2012 година Тома Биков споделя: "Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и откъде идва... Обещавам ви, че ще направя каквото трябва, за да не седне в креслото на министър-председателя. Борисов няма изход - или още един мандат премиер, или да бъде силно разследван. Има шанс той да бъде първият премиер, който ще лежи в затвора. По честен път няма как ГЕРБ да спечелят втори мандат. Ако това се получи, то изборът ще бъде с фалшификация, а това ще доведе до същинска революция."

Припомням тези думи, снети от социалните мрежи, и като документ на вниманието на премиера, за да знае с каква гражданска квота си има работа неговата политическа партия ГЕРБ. Между другото, Тома Биков не е единственият субект с подобни действия. Не е единственият автор на подобни прозрения и заключения. Нали помните какви ги говореше някога Яне Янев, който после стана съветник на Борисов? Ами Методи Андреев, ами Георги Марков, ами Спас Гърневски, ами Антон Тодоров? Плеядата политически ренегати във всички партии е бойка и неизчерпаема.

Ето и още нещо любопитно, казано в Бургас от Тома Биков на 11 октомври 2012 година: "Пред премиера Бойко Борисов има два пътя. Първият - към нов мандат, а вторият - към подсъдимата скамейка. Когато човек е поставен пред такъв избор, той действа с усилията на всичко за оцеляването си. Това е много неприятно за българската политическа система. В този случай демокрацията се изкривява, купуват се избори, прави се политически и икономически натиск и започват да се вършат още серия от престъпления. Крайно време е в България законите да важат за всеки..."

По-натам Биков прибавя няколко конкретни пикантни случаи - тези със съдбата на Мишо Бирата, на съпругата му, на Ваньо Танов, на Тодор Чакъра, споменава за убийството на Стефан Деспотов през 1994 година и ни убеждава, че "това, ако се случи в която и да е друга страна, да бъдем сигурни, че министър- председателят ще е вече в затвора"...

А сега погледнете всекидневните коментари на Тома Биков в настоящия момент, 6-7 години по-късно. Какъв катарзис! Също като с писанията на Антон Тодоров, друг жалък самодеец в българската политика. Сякаш хора от една и съща шайка са се събрали да ни управляват, да бъдат ментори, да дирижират и диктуват морални постулати и модели за поведение...

От чисто хигиенни подбуди прекъсвам с цитатите и примерите за подобно ренегатство и раздвояване на личността при публичните изяви. Ако искаш да бъдеш подлец у нас, също не е никак лесно. Конкуренцията е непобедима.