15 Ноември 2024петък03:53 ч.

Мажд Алгафари:

Некадърници не трябва да управляват бюджета

Има мълчалив отказ от държавните институции да открият хората с увреждания, които владеят езици, за да им осигурим работа, казва пиар специалистът

/ брой: 177

автор:Лилия Томова

visibility 5987

Мажд Алгафари е роден на 28 октомври 1967 г. в София. Майка му е българка, специалистка е по външна търговия. Бащата е сириец, запознава се с нея, докато е студент у нас. Алгафари е аристократичен сирийски род, в Дамаск има джамия, съградена от строителя Алгафари през 754 г. В рода дори има двама светци и мюсюлманите ходят на гробовете им в Дамаск и Хомс на поклонение.  Предците на Мажд и на брат му Нидал са все учени хора, бащата е архитект, публицист, комунист-идеалист, дълги години главен редактор на вестника на Сирийската компартия.
Мажд е познат на българските полицаи, особено на столичните, които го търсят - него и фирмата му "Леопард-М" за преводи, както той казва, денем и нощем. От две години се опитва да подаде ръка и на инвалидите, които владеят езици, и да им създаде работа.

 

Цитат:
"За инвалидите всеки допълнителен лев, който не е от помощи и надбавки, а от свой, положен полезен труд, е цяло постижение"

- Лесно ли е да си брат на така известен и изглеждащ ама "много червен" пиар специалист като Нидал, г-н Алгафари?
- По принцип е трудно, много хора ме свързват с него. Което, признавам си, в някаква степен все пак ме дразни.
- Дразни или пречи?
- Нидал си е Нидал, аз съм си аз. Чак да ми пречи... Никой не ми е казвал, че "нещо няма да стане", защото съм негов брат.
- А, не е така, вътрешният министър ако не  каза на вас, го рече в парламента.
- Да, имаше всъщност такъв момент с Цветан Цветанов, когато бях пиар на синдикалната федерация на служителите (СФС) в МВР. И той направи връзка, не знам защо, че "БСП подкрепя организацията, защото съм брат на Нидал, който е пиар на БСП, аз пък съм пиар на полицаите..." Което според Цветанов означава, че СФС и БСП са едно и също нещо. Но не е така и съм напълно убеден, че протестиращите полицаи нямаха нищо общо с червената централа. Те имаха нужда от силен пиар, а аз ги изведох силно и гръмко на улицата, така че даже ме нарекоха "скрита лимонка". И редица неща при полицаите се оправиха, но федерацията им финансово съвсем не е добре, затова решиха, че ще се опитат да продължат без пиар. След което започнаха да се разцепват... А Цветанов в парламента говори, че "червени ръководят служителите му в протестите им". Аз съм гласувал за ГЕРБ на последните избори и благодарение и на мен Цветанов и Борисов са там, където са.
- Е, неблагодарността си е световна отплата.
- Сигурно. Но защото не съм партийно пристрастен, искам да видя, че в държавата нещо се върши. Застоят е непоносим.
- Защо тръгнахте и към програма за инвалидите, Мажд? Не е ли трудна тази мисия?
- Ако мога да направя добро някому, го правя. И повярвайте, макар че сигурно не е за вярване, го правя, без да мисля ще изкарам ли някой лев или не. Много тежко семейно наследство ни е това - и баща ми до последния си дъх се бореше да се случват хубавите неща в живота на хората и той да помага за това. Беше архитект, журналист, главен редактор на вестника на Сирийската компартия, беше и публицист, и преводач. Така че, без да търся прилики, но вървя по неговите стъпки, по изразите на днешното време - копи-пейст.
- Държавата помага ли за проекта за инвалидите?
- Не, не помага с нищо. А искам да дам работа на хората с увреждания и на тези, които се грижат за тях. Ако владеят език, но на отлично ниво, могат да започнат да работят като преводачи при мен, все едно къде живеят - в София или извън столицата. Те ще извършват превод на материали и документи от български на чужд език и обратното, тази дейност не изисква физическо натоварване, зависима е от езиковата подготовка и умствените възможности на преводача.
- От което следва, че в нея могат да се включат голяма част от хората с увреждания, които отговарят на условията.
- С този проект организацията ни би им осигурила финансова независимост, самочувствие, развитие на чуждия език, повишаване на знанията в различни области, осигуряване на работа, необвързана с работно време. Отпада и нуждата за придвижване от дома до работното място. Има много предимства, които следва да са част от държавната политика за интеграция на хора с увреждания. Работата ще им даде чувство на независимост и убедеността, че въпреки ситуацията, в която са, могат да бъдат полезни и на себе си, и на обществото. Ще се разсеят мъките им и мисълта за положението, в което са, ще увеличат доходите си, ще са по-независими от държавните помощи. На всичкото отгоре работата, която им предоставям, не ги задължава да напускат дома си, няма да имат грижа как ще стигнат до работното си място и въобще ще могат ли да стигнат до него, няма да са зависими от градския транспорт. И ще знаят, че е така, а и ще могат да изкарат по някой лев и за своето лечение. Защото за инвалидите всеки допълнителен лев, който не е от помощи и надбавки, а от свой, положен полезен труд, е цяло постижение.
- Идеята е отлична, какво пречи да бъде реализирана? Няма ли кой да подаде ръка?
- Проектът трудно вижда бял свят поради бюрократичните изисквания да се кандидатства с него в Агенцията за хора с увреждания, а и заради купища необмислени изисквания - включените в проекта да са на трудов договор за не по-малко от 36 месеца, а и да се предостави заверен списък с имената им.
- Е, не ми се вижда чак непреодолим списъкът, Мажд.
- Основното е, че има мълчалив отказ за съдействие от страна на държавните институции да открият хората с увреждания, да направят списък на тези, които владеят един или повече езици. А както и да прозвучи, но не само у нас, и по света няма екип от преводачи, които са хора с увреждания. И в Агенцията за хората с увреждания, в Агенцията по заетостта, в Министерството на труда, в организациите за инвалиди никой не знае кой инвалид какво може да работи, както се казва, към този момент, не преди, когато не е бил инвалид.
- Не е ли точно това работата на тези институции?
- Изглежда не. Те са с раздути щатове, получават си заплатите и може би по други теми все нещо вършат, но за инвалидите... Е, питам, къде отиват всички тези милиони, които идват от Европейския съюз за хората с увреждания? Вероятно някакъв процент отива в нечии джобове. Купуват се нови коли, принтери, компютри - за работните места на чиновниците. А е простичко -  в бюрата по труда да издирят инвалидите с езици и да ми изпратят имената им, аз ще говоря с тях, ако трябва, ще им осигуря опреснителни курсове за позабравен език и ще им създам работа. Боря се с бюрократите от 2009 г., две години и половина вече. Не и не! Така че сам търся инвалиди с езици, почти по системата "Направи си сам". Но си струва. Когато изплатих първия хонорар на една жена от тутраканско село, на следващия ден ми се обади разплакана по телефона. Парите не бяха много - 264 лв., но и мен разрева, знаете ли защо? Заради думите й: "Знаеш ли, Алгафари, от колко години за пръв път държа сто лева на цяло в ръка, които аз сама съм изработила?"
- И все пак, Мажд, какво искате от държавата?
- По-малко от хиляда лева на човек. По методика и закон държавата отпуска на фирмите, които биха устроили на работа инвалид, по 6000  лв. Еднократна помощ, за да го наемат. Масларова навремето дори се изненада от сумата, която й обявих - 1000 лв. Извика всички директори, запозна ги с проекта и... дотам. Не е нейна вината, на директорите е. Един ми предложи "толкова хубавия ми проект да се пипне" от едни негови познати, които "могат да ме консултират"... Така че с г-жа Масларова стана така - царят дава, пъдарят не дава. А днес обществените поръчки на държавата, на Министерския съвет за преводачески услуги са, как да кажа, "левашки" - посочват с пръст - ето, тази фирма трябва да спечели! Изискванията пък са безумни - 12 души на трудов договор за основните езици, 6 души за редките езици и шестима редактори. Питам - коя е тази фирма за преводи, която има такъв персонал? Няма такава. Освен една, която, малко преди да излезе обществената поръчка, се регистрира като фирма. С две думи - изискват нещо от преводаческата гилдия, а няма закон за преводаческите услуги! При мен работят преводачи от над 71 езика.  Седемдесет и първият е жестомимичният. Имам преводач и от тамилски, наскоро бяха задържали с наркотици едно лице от Шри Ланка. Обаждат ми се с молба за помощ за "преводач от шриланкийски", какъвто език няма, там се говори или тамилски, или синхалски. Та в екип свършихме работа, приключихме делото.
- МВР знаят ли колко ти дължат, не парите имам предвид, а това, че си винаги "на разпореждане"?
- По-старата гвардия, разбира се, знае,  радвам се, че и редовите полицаи го оценяват. В МВР проблемът е, че някакъв си финансист не знае как да разпредели парите, така че обикновено трябва да се плати или на преводачите, или храната на патрулните кончета. Е, кажете, да оставя кончетата да гладуват ли? Имам неизплатени пари още от 2009 г. Във всеки екип има граници на търпимост, някои преводачи ми казват - не че не искам да работя с полицията, но... Иначе работим и във Варна, Пловдив, Велико Търново, Петрич, Сандански, Свиленград, Хасково, Плевен, Монтана, в цяла България. И ще стане! Но да не пипат бюджета за вещите лица, който е същият като... храната за конете. И да бъдат любезни да не си купуват нови коли, компютри, трето и четвърто "представително".
- Е, ако включат преводачите в графата не за конете, а за подслушване, ще ви плащат редовно. За това пари, разбира се, има, г-н Алгафари.
- Е, затова държавата ни е на този хал - който отговаря за бюджета, хал хабер си няма за какво става дума. Не че говоря лично срещу финансиста на цялата държава Дянков, но... това е положението! Дори не спазват закона, който влезе в сила на 28 април т.г., че ако е задържан чужд гражданин, трябва да му се превежда абсолютно всичко - обвинението, решението на съда и т.н. Не се е съобразила властта с новия закон, не е обезпечила финансово изпълнението му. Дали от безхаберие, безпомощност на мисълта, от липса на опит - все едно е защо се случва, важното е да не е така. И не некадърници да управляват бюджетите и на министерствата, на агенциите, на тях първата им мисъл е за ремонти, за собствен уют, за нови коли. За "редниците" не им пука, полицаите си носят хартия от вкъщи в службата, тонери си купуват сами, компютрите им са лични. Администрацията да вземе да се стегне и да заработи за хората, да помага на средния бизнес, особено на социално ориентирания. И личен призив имам - фирми, дружества, ако им трябва превод, да го дадат на инвалидизирани хора. Не непременно през моята фирма, но да дадат работа на хората с увреждания! Медиите, ако поискат, също биха могли да са много полезни за това добро дело.


 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ