Найда Манчева: "Сърцето ми плаче!"
/ брой: 20
"Сърцето ми плаче!" - това са думите, които изрече развълнуваната и просълзена Найда Манчева пред портала на бившата текстилна фабрика "Осми март", където петдесет години е тичала между десетките станове.
И аз се просълзих, когато гледах 90-годишната жена, два пъти Герой на социалистическия труд, шестнадесет години народен представител, майка на три деца, баба на внуци и правнуци. Да си ни жива и здрава, СЛАВНА БЪЛГАРКО! Твоите умни слова някога затаени са ги слушали млади и стари от трибуната на Народното събрание. Слушали са ги многобройните тъкачки, приели от тебе практичните съвети за майсторството в занаята. Слушаме ги и сега ние, всички свестни българи, защото в тях е съхранена мъдростта на годините и опита на една природно интелигентна жена!
Съдбата е отредила на Найда да остане от малка сирак, да влезе невръстна в редиците на работническата класа, но й е дала и шанса да израсне като изявена тъкачка, като славна РАБОТНИЧКА! Сега, доживяла патриаршеска възраст, тя става свидетелка на рушенето на материалните и моралните устои на нашата родина, на незачитането на здравия трудов морал. Найда Манчева страда дълбоко сега като гледа, че не са останали у нас заводи и фабрики, в които хората да се трудят, да печелят честно пари за себе си, за семействата си, за децата си. Измъчва се, че вижда около себе си страдащи и безработни, че няма вече у нас РАБОТНИЧЕСКА КЛАСА! Сърцето й се къса от мъка, че у нас вече не се ценят трудовите хора, не се зачита честният, умният, а се говори само за "мутри, крадци, лъжци"!
Днес, в годините на жестока криза, разхищенията у нас са повсеместни, пропилява се народното имущество, разсипва се стопанството ни, опустошава се хубавата ни страна! Но най-важното е, че се промениха за зло умовете и душите на българите. Кой ти цени сега труда, ума и честността? Защо трябваше да се унищожават успешните малки фабрики и добрите заводи? Защо не се преустроиха земеделските ни стопанства в кооперации? Защо тъй погрешно тръгнаха у нас промените, че разрушиха всичко постигнато? Защо вече четвърт век вървим все още към разруха, към пропаст? Как ще възпитаме у младите хора трудови навици, като те няма къде честно да се трудят? Как ще вървим напред, като сме забравили онези, които са ни проправили пътя, които са ни положили основите? Забравяме героите си с три реда мазоли на ръцете си! Защо забравяме да отдадем почит и уважение на златното си поколение, на което дължим толкова много? Защо оставихме старите си деди, възрастните родители да се срамуват от това, което виждат да става със славната ни родина? Защо днешните ни управленци се отказаха от старото и мъдро поколение? Защо не ползваха неговия опит, неговия ум? Защо се поведоха по чужди умове, по незнайни чуждестранни "водачи", а не потърсиха родните си мъдри и опитни майстори, които нямаше да предадат отечеството си, да го оставят да затъне в незнание и безпросветност?
Е, сега стигнахме дотам, че една 90-годишна жена да плаче за съдбата на България, за живота на хората в нея. Но дали има кой да я види, да я чуе и да разбере?
Поклон, дълбок поклон към всички възрастни трудови българи! И благодарност към Найда Манчева за нейните трудови успехи и подвизи, за извървения от нея и от много други именни и безименни труженици жизнен път! Те са ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРИ!