МУЗЕЯТ "БОРИС ХРИСТОВ" В ДИАЛОГ СЪС СВЕТА

Елена ДРАГОСТИНОВА,  директорка на Музея "Борис Христов"

В навечерието на своята 20-годишнина Музеят "Борис Христов" осъществи поредния си гастрол в чужбина. Този път културният институт гостува в няколко града на Канада - Торонто, Ниагара, Кичънър, Отава и Монреал.

В наши дни, когато все повече музеи, галерии, изложения и фестивали внедряват дигиталното изразяване, за да приобщават, има острови на паметта и на празничността, които - без опасенията да бъдат обвинени в консерватизъм - предпочитат да образоват и да забавляват преди всичко чрез прекия диалог. И така институция и личности да израстват заедно, като обменят реплики, повеждат разговор и намират пресечната точка на взаимността.

Още в първите години на своето съществуване Музеят "Борис Христов" дигитализира огромното изпълнителско наследство на великия оперен артист, както и десетки реликви от основния си фонд. Прочувствени писма до близки и приятели, поздравителни картички, делова кореспонденция,  фотографии - памет за домашен уют или за сценични триумфи, публикации, афиши - свидетелства за интензивен артистичен график... Тези съкровища на паметта - извор на познание и емоции, в дигиталния си вид предразполагат към самостоятелност и усамотяване. Но със същия ентусиазъм музеят съчета иновативността с традиционния подход към своята аудитория. Тук всеки посетител се чувства персонално почетен с внимание, екскурзоводският монолог отстъпва място на прекия контакт и разговор, интерактивността  чрез новите технологии е съчетана с непосредственото общуване. 

Преди две десетилетия, когато бе създаден този културен институт към Министерството на културата и поех неговото ръководство, в концепцията ми за неговото развитие включих две, на пръв поглед противоречиви, форми на развитие на аудиторията. От една страна - това бе музеят, който осъществява многобройните си художествени събития преди всичко в пространствата на софийския дом на Борис Христов. По този начин той много скоро стана разпознаваем оазис за памет и интензивно творчество на младите таланти от различни изкуства. От друга страна, музеят се отправи и към аудиторията, чийто достъп е не толкова лесен поради разстоянията. Предприехме инициативи и участия в страната, а и извън България. 

Ефектът от поставянето на музея "на колела" е, че след всеки гастрол в страната или в чужбина публиката многократно се увеличава, защото всеки, който е видял музея в синтезиран - като за турне - вид, пожелава да го види и в пълния му блясък, вълшебна атмосфера и обаятелност.

Сега очакваме да се увеличат гостите от Канада. Там намерихме желаното партньорство в лицето на независимата организация "Еларте Артс", ръководена от Елица Йорданов - българка, която от десетилетия живее в Канада. Създала е мрежа от контакти и съмишленици, която й позволява да гради смели проекти и до известна степен да стопява дистанцията между две култури, да държи "в час" голямата българска общност за значими явления в българското изкуство и да се стреми да го представи по достоен начин. През 2011 г. създава първия Български арт фестивал. Избира нелесни жанрове - джаз и класика, и кани безспорни авторитети: Константин и Александър Владигерови, Стоян Янкулов, Теодосий Спасов трио, Йълдъз Ибрахимова с Христо Йоцов, Живко Петров и Веселин Веселинов-Еко, "Акустична версия" с Антони Дончев, Георги Дончев и Христо Йоцов, Живко Петров трио, Мирослава Кацарова трио, а също и Милена Моллова и Марио Хосен.

Музеят "Борис Христов" приложи изпитаната и силно въздействаща формула да представя културния институт многоизмерно - чрез различни аспекти от своята дейност, като поставя акцент върху добродетелите и достойнствата на великата личност, чието име носи. С филма "Сбъдване на мечти", който направихме заедно с режисьора Йордан Бойчев, пред публиката се разгърнаха пространствата на софийския дом на ул. "Цар Самуил" 43, обживен от таланта на млади творци от различни изкуства и пресечна точка на общите им проекти. Чрез фотографската изложба на Светослав Чулин пренесохме публиката в Рим - града на триумфите на Борис Христов и неговата Българска академия за изкуство и култура. А финалът на всяка от канадските вечери бе концертът на "Спектрум вокал бенд". Това е десетгодишна формация, в която в момента влизат Весела Морова, Ивелина Цонева, Константин Бейков, Даниел Николов, Янко Янков.

Историята на "Спектрум" се докосва и до историята и стремежите на музея. Допирните точки са преди всичко в убедеността, че част от красотата и удовлетворението от едно събитие е диалогът. За "Спектрум" над всичко стои сговорчивостта между тези пет толкова различни и същевременно толкова консенсусни артистични личности. Аранжиментите им са богати, цветни и изобретателни. Чрез тях всеки от петимата поема своята главна роля, изиграва я с достойнство и се отдръпва, за да подкрепи следващото соло;  характерните им тембри се разделят, всеки очертава своята линия и подчертава своя колорит, за да се съберат отново в хармонична сплав. "Спектрум" води разговора с публиката спокойно, понякога без думи, приковава вниманието с умело вплетен мизансцен, майсторски жонглира с вокала и сякаш въвежда слушателя като съучастник в превземането на различни територии - фолклор, поп, джаз... Пластичността на гласовете и ефирната въздушност на импровизациите създават впечатлението за лекота в постигането на кулминации и върхове.

В крайна сметка публиката е дарена с щастливата илюзия, че артистите са слезли до нея. Но всъщност "Спектрум" са я превзели и извисили. Убедена съм, че онези, които в Канада станаха свидетели на концертния фойерверк на този "вокален оркестър", ще го помнят, търсят и следят. 

Сцени на нашия музей на колела в Канада бяха предимно концертните зали на българските църкви. А сградите им са така устроени, че напомнят културни центрове, в които под един покрив са храмът, библиотеката, училището, залата за публични изяви - една верига на взаимната обвързаност. 

Част от гастрола на Музея "Борис Христов" бе подкрепена и почетена с присъствието на българския посланик в Канада Пламен Георгиев и на Велислава Панова - консула ни в Торонто, енергична и чаровна личност, на която дължим оцветяването на Ниагара с цветовете на трибагреника ни, именуването на парк в град Мисисага, който сега се казва "Игнат Канев", побратимяването на град Плевен с канадския Плевна и още много други дейности в името на България, които могат да се свършат, ако консулът е енергичен, всеотдаен и е непрекъснато на колела.

Извън гастрола, Канада от пръв поглед е страната на бързо разрастващите се ситита от небостъргачи, в които има място и за зелени оазиси, футуристичните конструкции от стъкло и дърво на гигантските музеи и национални галерии, в чиито фасади се оглеждат съхранените стари сгради и алтернативни арт пространства,  прозрачните атриуми на сградите - убежища на уюта насред трафика, селищата - живописни като пощенска картичка, неочакваните срещи с дивата природа насред урбанизирания градски пейзаж... И преди всичко - Канада е гостоприемството, любезността и усмивката на всяка крачка, включително и гостоприемството на българите тук, които те карат и в най-прозаичните ситуации да се чувстваш, специален, почетен и да пожелаеш да превръщаш тази радост във взаимност. 

С многокомпонентна програма, съставена от изложба, филм, музиколожка презентация/лекция и концерт на български изпълнители Музеят "Борис Христов" популяризира българската култура в редица културни центрове на престижни подиуми: трикратно в Москва - Международен дом на музиката, Мемориално имение "Шаляпин", Български културен институт, двукратно в Берлин - Етноджаз-клуб и Български културен институт, Виена - Дом "Витгенщайн" - БКИ, Братислава - БКИ, Огледална зала на Старото архиепископство и Концертна зала на Словашкото национално радио, Банска Бистрица - Оперен театър, Санкт Петербург - Голямата зала на филхармонията "Шостакович" и Музикалната академия "Римски-Корсаков" в рамките на Дните на българската култура, Париж - БКИ, Алмати - в рамките на Международния конкурс за вокални изпълнители и в Националната опера в Астана, Рим - БКИ, Вашингтон - в рамките на Европейския месец на културата, Ню Йорк - в поредицата "Българските концертни вечери".

За своята интензивна дейност Музеят "Борис Христов" е удостоен през 2008 г. в Авиньон със Знак за европейско културно наследство.