Многомислието на Красимира Кацарска
/ брой: 81
Съществува понятието "многословие" и то ми се мярна в мисълта, когато общувах с един от обемните томове на поетесата и писателката Красимира Кацарска, поетичния том "Ако", в който броят на включените стихотворения е около 500. Та тези много страници, в които изпитвах смесени чувства, извикаха в мисълта ми думата многословие, но бързо я избута друга, по-вярна: многомислие... Ето, това е думата, която смятам за лице на обемното творчество на поетесата и писателка от Благоевград.
Тя не е била още родена, когато аз, вече кандидат-юноша, не тийнейджър, станах свидетел на нещо незабравимо. И то ми дойде на помощ сега, когато общувам с многомислието на Красимира Кацарска.
Странни звуци идеха от река Струма. Оказа се, че реката бучи и гъмжи от изтърваната риба от Беломорието. Скъсали се мрежите и огромна стихия от риби хуква по насрещното течение на реката. И крупничани със сопи се спуснаха да трепят рибната напаст и да я товарят в кошове, защото водата на реката почти не се виждаше, личаха хилядите гърбове на устремените риби...
Такова нещо има и в "Ако". Многомислие, което респектира, удивлява с богатството на хрумвания и разгъване на панорами от поетични видения. В предговора, озаглавен "В моя пренапрегнат свят", авторката подчертава, че сега хората без усет за словото стават все повече, и въпреки това държи онези, които все още четат стихове, да се доближат до нейния свят и да се докоснат до мислите й за времето, за чувствата и хората, за живота в неговото разнообразие. В Красимириното многомислие уловът несъмнено ще бъде богат, защото са отприщени преградните мрежи на нейното Беломорие и обемистият том от над 500 страници е реката, препълнена от рибното многомислие, защото аз, зашеметен, стоя на двата бряга едновременно и призовавам читателите към щедрия поетичен талант на Красимира Кацарска - да не пропуснат шанса да се насладят на стихотворното изобилие.
Тук ще си позволя да вметна, че и в томовете с публицистика "Светлини и сенки" и "Спиралата" гъмжи от поетични образи и мисли, което ме кара да се надявам, че такова явление е спасителното чудо на читателската поетична аудитория. Затова този резонанс е послеслов от представянето на "Ако".
Как, кажете, да не се възхити човек на такова признание:
Когато пред очите ми се стъмни -
стената става мое огледало...
И още:
Всяка дума за мен е убежище...
Да навлезем в убежището "Ако" на Красимира Кацарска.