16 Ноември 2024събота23:18 ч.

Минало

"Малката гръцко-българска война" продължава 8 години

Навремето Гърция претендира за 39-те острова на Марица, но нашите войници смело и достойно успяват да запазят териториалната неприкосновеност на страната

/ брой: 169

автор:Йордан Василев

visibility 6876

В периода 1944-1949 г. в Гърция се води гражданска война. Народноосвободителната армия ЕЛАС владее положението в Северна Гърция. През 1947 г. Англия започва да оказва активна военна помощ с войници и оръжие на правителството в Атина. С мълчаливото съгласие на българското правителство отряди на ЕЛАС са пропускани на наша територия, за да се спасяват при критични за тях ситуации. Същото правят Югославия и Албания.
Под претекст, че ги преследват, части на правителствените войски все по-често преминават границата. Но вместо да търсят противниците си, в повечето случаи се отдават на пладнешки грабежи. Нахълтват в домовете на българите от пограничните села и плячкосват, стига се и до крупни грабежи:
- на 9 ноември 1947 г. от с. Жижево са задигнати 500 овце и кози;
- на 19 януари 1948 г. от с. Мезек откарват в Гърция 380 овце;
- на 26 януари 1948 г. от с. Лийяхово отвличат 400 овце и кози...
В този период части на гръцката правителствена армия

заграбват към 6300 глави дребен и едър добитък

 Българските загуби са щели да бъдат и още по-големи, но много от грабежите са осуетени от нашите граничари и от създадените патрули на селяните за самозащита. През 1948-1952 г. са регистрирани 7314 нарушения на границата и при 218 от тях се е стигало до въоръжени стълкновения.
Защитавайки териториалната неприкосновеност на страната, българските граничари са ликвидирали 38 нарушители, 29 са ранени и 48 са задържани. Селските патрули с ловни пушки са убили 11 грабители, ранили, задържали и предали на граничарите 25. Всичко това е станало на българска територия. Нито един български войник не е пристъпил и с крачка границата.
Граничарите също дават жертви, има убити и мирни селяни.

Подвигът на Ваклинов

През юли 1953 г. старшият на наряда мл. серж. Вергил Ваклинов и редник Трайко Стаменов със служебното куче Вихър са в околностите на моста на река Доспат, защото има сигнал, че група нарушители са пресекли границата в този район. След двучасов преход забелязват 6 въоръжени лица, които се промъкват към границата. Ваклинов им заповядва да спрат за проверка, но те залягат и откриват огън.
Ваклинов нарежда на редник Стаменов да ги заобиколи по левия им фланг, а той ще го прикрива. Нарушителите обаче го забелязват и трима от тях го пресрещат с ожесточена стрелба. За да помогне на своя другар, Ваклинов излиза от укритието си и заедно с кучето Вихър фронтално атакува нарушителите. Успява да ликвидира двама от тях, но трети го ранява тежко. С последни усилия хвърля граната, която убива един от нарушителите, а друг ранява. Кучето ликвидира един, но също е простреляно.
Дошлите на помощ граничари залавят останалите. Те понасят смъртно ранения Ваклинов и тежко простреляното куче, но и двата умират в специално изпратения за тях самолет. Посмъртно Ваклинов е произведен в офицерски чин, награден е с орден, а крайграничното село Марулево е наречено на негово име - Ваклиново. В чест на героя в селото е издигнат паметник.
След края на Втората световна война, в мирно време, между Гърция и България се води истинска необявена война. Южната ни съседка има аспирации към наши територии. От 1946 г.

нарушенията на границата са системни

 и освен ограбените със силата на оръжието домашни животни, селскостопанска продукция и покъщнина, има и опити за изнасилване на жени и девойки. Набезите се извършват на много места, но главното направление е при Капитан Андреево и при село Генералово, където се събират българската, гръцката и турската граница.
Гърция претендира за 39-те острова на река Марица, от които най-голям е Източния с площ 280 дка и Горния - 70 дка.
На 4 април 1946 г. една гръцка рота в състав от 35-40 души завзема Горния остров и избива българския граничен наряд, който се състои от трима души: старшият - младши сержант Иван Иванов, и редниците Кирил Христов и Иван Панев, а телата на убитите хвърлят в реката. Обаче идва един български взвод от 11 души и ги прогонва от острова.
На 11 април островът отново е нападнат от гърците, тежко ранен е граничарят Михаил Михайлов, който по-късно умира. Българите засилват охраната и гърците временно преустановяват набезите.
През 1952 г. Гърция е приета в НАТО, а армията й получава модерно оръжие. Двата факта засилват самочувствието на гърците и те подновяват нападенията. На 26 август, след продължителен артилерийски обстрел, 50 гръцки жандармеристи

предприемат нахлуване на Източния остров

 Спрени са само от охранителния наряд, който е в състав от трима граничари.
Гърците се опитват да ги изненадат през нощта на същия ден, като вече изпращат 70 души. Нашият наряд им устройва засада и ги засипва с куршумен дъжд (нарядът е въоръжен с картечни пистолети "Шпагин", които могат да изстрелват по 360 куршума в минута). Убиват командващия офицер и картечаря. Взимат картечницата му и с нея стрелят срещу нападателите.
Гърците искат подкрепление и над 30 лодки с тежко въоръжени войници се отправят към острова. Тогава в помощ на защитниците идва бойният резерв на заставата под командването на лейтенант Йордан Райчев. Противникът е отблъснат, като оставя убити, ранени, оръжие и боеприпаси. Една част от лодките са потопени и много гръцки войници и офицери се удавят в Марица...
Въпреки неуспеха, до средата на септември гърците продължават нападенията с голяма интензивност,

сражения се водят през 2-3 дни

 След това те започват постепенно да намаляват. В тях загиват 50 български войници и офицери. Гърците не съобщават за техните загуби, но по косвени сведения те възлизат на около 200 души.
Едва през декември 1954 г. под егидата на ООН се сформира смесена българо-гръцка комисия, която трябва да установи границата. Приема се тя да бъде по талвега на река Марица и всичките 39 острова остават българско владение. Така завършва "малката гръцко-българска война", продължила близо 8 години.
По действителни случаи от нея е създаден филмът "Наша земя", в който главни роли изпълняват Апостол Карамитев, Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев, Георги Калоянчев, Милка Янакиева и други още много популярни артисти по това време. Филмът се радва на значителен зрителски интерес, но скоро е спрян, вероятно, за да не се усложняват българо-гръцките отношения.
В центъра на село Генералово е издигнат паметник на загиналите български граничари. На повечето от островите започват да отглеждат ориз и зеленчуци. През 1958 г. са добити 160 т ориз и 260 т зеленчуци.
За съжаление сега островите са почти необработваеми, а ориз и зеленчуци внасяме. Понеже са и неохраняеми, те се посещават от бракониери, които изсичат дърветата...


Наряд

Охрана на границата при река Марица

Паметник на български граничари, загинали за родината

Кадър от филма "Наша земя"

Марица край Свиленгред

Паметен кът в чест на героя Вергил Ваклинов

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ