Малка стая със спомени
/ брой: 14
Въздействието и внушението на спектакъла на Галин Стоев "Малка пиеса за детска стая" по пиесата на Яна Борисова е магическо и едновременно с това проникновено. В срещите на четирима приятели, които редовно играят на неизвестна игра - игра на въображение, игра на живот, игра на мечтание... - се провижда и носталгия по изгубеното детство, и тиха светла вяра в обичта, и мечта за истинския живот на душата. Преди години, по неизвестни за мен причини, загубих способността да изразявам на глас емоциите си. Оттогава започнах да пиша. "Малка пиеса за детска стая" се появи на един дъх, в почти завършен вид, като нещо, което отдавна е трябвало да кажа. Изследвайки нюансите в отношенията между героите, попаднах на място, което ми беше добре познато, но криеше и много въпроси. "Стая", от която не исках да си тръгна. Да правя вариации по тема, която ме вълнува, бе не само огромно удоволствие, но е и късмет, на който продължавам да се наслаждавам, признава Яна Борисова. В един съвършен и несъществуващ свят чувството за страх още не е измислено. Там земното притегляне и безтегловността са равнозначни и взаимозаменяеми. Това позволява да се упражнява един друг тип придвижване - меко, скоростно и флуидно, а чувстването е чисто енергийно. Там хората могат да населяват едно и също пространство, в което се срещат и разминават, без да се нараняват, добавя режисьорът Галин Стоев. Сигурно в това се крие магията и успехът на този спектакъл, който се играе вече 100 пъти на сцената на "Театър 199".