Костадин Пампов написа книга по мотиви на Атанас Далчев

"Художникът и вятърът" на Костадин Пампов от Пазарджик с тридесетина импресии, или стихотворения в проза по мотиви на поета Атанас Далчев, е поредното доказателство на народното твърдение, че не се знае от кой храст ще изскочи заек. И изненада, и задоволство изпитах още при първия досег с тази книжчица, сравнима с дебютна стихосбирка на млад поет. Но това са май стихове в проза, написани от самороден талант, който се появява на пренаселения литературен мегдан със скрито самочувствие на доказан автор. Автор, намерил себе си в себе си, автор от марката на Далчев - претегля всяко нещо на собствения си кантар и не го изкушава празнодумството.
Четох книгата на Костадин Пампов няколко пъти... И всеки път, когато посягах към нея, се досещах за твърдение на акад. Ефрем Каранфилов, който обичаше да предупреждава пишещите, че хубава книга е тази, към която посягаш повторно... Костадин Пампов е философ по образование, а и по рождение. Роден е през 1956 г. в с. Черногорово, Пазарджишко. Завършил е философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Преподава философски науки в Езикова гимназия "Бертолт Брехт", Пазарджик.
Авторът има дарбата на задушевен разказвач. Имам чувството, че той се родее с Джани Родари, иде от света и школата на Далчев, но по свой начин разширява хоризонтите на големия поет. Затова и книгата на Пампов започва простичко, но с оная художествена простота, която е по силите на белязаните с дарба. 
Преди много години определили поезията му като "предметен реализъм". Важното тук е друго и един литературен критик го написа. Поетът често "говори" за предмети, но така, че отива отвъд тях. Убедително е стихотворението му "Художникът и вятърът". Нещо невидимо се "показва" посредством видими неща. Поетът "отвежда" читателите в друг свят. Където "Красивото"и "Доброто" си дават среща.
Вече споменах за школата "Далчев". Територията на това литературно владение се разширява и то от такива стойностни труженици като Костадин Пампов. Ще се хвана за 28-ия фрагмент. Падащият от дървото лист бил съпровождан от сянката си... "Картината" на падащия лист обаче е "разказ" и за други "неща". Haй-вече в живота на всеки човек сянката му го съпровожда винаги. Но той би могъл да не бъде сянка. Макар че и тогава животът му ще бъде "игра" между него и сянката му.
И макар самият Атанас Далчев да твърди, че животът на всеки човек е неуспех, то с ръка на сърцето ще кажа, че книгата "Художникът и вятърът" на Костадин Пампов е успех не само за него, а и за българската литература. Браво.
Книгата ще бъде представена днес от 18 ч. в НЛС "Сталинният файтон".