Към другия бряг - за среща с обратната вест

През тези 18 години, през които представям новоизлизащи книги на съвременни български поети и писатели във Файтона, неведнъж съм чул, че харесват моята литературна критика. В такива мигове съм поглеждал озадачено. Защото не мисля, че моите слова за новите книги и техните автори са с претенциите на строгия жанр критика. Това, което аз говоря от капрата на Файтона, не се нуждае от жанрово определение, то е много лична моя реакция от прочетената нова книга, то е моят колегиален рефлекс и желанието ми да го впиша в общия пейзаж на времето, в което живеем и полагаме усилия. А когато се срещна с респектираща книга, каквато от много дни ми е на нощното шкафче - "Последната нощ на август" от Георги Миланов, е награда за мен. Това е един чистокръвен поет. Имам чувството, че светът, заключен между тези елегантни корици, е отражение на отминалото време и аз влизам като в киносалон и се вторачвам в белия екран на страниците, където той е един от изисканите стопани в пчелина на неговото място и време, той е зает с кошерите и с процесите в тях, за които аз само се досещам, защото пулсациите, които долавям, ме изпълват с особен ритъм. Искам да остана в света на Георги Миланов, да вкуся медеца на неговото слово, то буди тихите ми възклицания. И уж матриците в пчелните кошери на този поет са дело на предци, майстори на сонетните венци, стигам до извода, че сонетът му е най-чистата медена пита, негов патентован продукт, дошъл от цялата му художествена същност, деликатната му лична природа. Това е един проверен и самоусъвършенстващ се механизъм. Поетът познава цветовете и всяка тревка в пейзажа на битието и в крайна сметка той знае какво се твори денонощно от неговата неспокойна мисъл, сам прецизира процесите. Стопанинът в Къщата на хълма казва:

О, този августовски миг, освободил те от капана
на делничните дни, със обещание за благи вести,
способен е една вселена в себе си да вмести,
защото ти си вече в ролята на капитана.

Личното му имение е неговият кораб. Поетът е Господарят на протичащото време и не съвсем, защото мисълта му отбелязва:

Когато, иглички заронил, дойде снегопада,
все още не знаех, че вчера бе сън и не бе сън.
Аз, верният поданик бивш на държавата Есен,
навлязох в деня зимен, отъждествил с него ада...

Разбрах, защитен с уязвимост, какво ми остава:
вратата, която декември захлопна след мене,
вгорчи мойто утре - мед вече за чужда Нирвана -
и вятър в ушите след опита ми за летене.

Върху невидимото му МАЙСТОРСКО СВИДЕТЕЛСТВО, издадено му от Бога, Георги Миланов е поставил малко листче за свое мото от един предшественик и жрец на поетическото слово - Димчо Дебелянов: "Живях в заключени простори..."
Заключените простори в този том, в книгата на живота, е акт за присъствието на родения в с. Кладница, Пернишко, през 1953 г. Георги Миланов. Преминавайки през втората половина на миналия век, неговото време протича и в новото столетие. В личното му време са и творческите му знаци "Да кажем сбогом на лятото", "Другият бряг", "Кеят на сезоните", за да се съберат по естествен начин в един лиричен том "Последната нощ на август", макар аз да обичам да се задържам на Кея на сезоните и с подчертано пристрастие съм към Дома на четвъртия сезон...
Какъв благородник е този Георги Миланов, прекрасно е мястото, в което отглежда своя божествен пчелин. Той наистина е един пасажер, който в детството свое наяве се връща. И не пита кой век е отминал и в кой сега живее, той живее себе си такъв, какъвто е. И пътувайки към Другия бряг, неминуемо се среща с обратната вест за себе си, макар и живял в заключени простори, той ще се озове единствено в края роден - забравения материк. Точно на този материк той е бил цял живот, в него са творческите му следи... Да, ето ги - аз ги проследявам по екрана на белите страници. Пулсациите, макар и невидими, минават през мен. И се питам: Нима това са спомени от сънища... Или аз съм завърналият се Блуден син...

------
Поетичният сборник "Последната нощ на август" на поета Георги Миланов ще бъде представен на 8 май от 18 ч. в НЛС "Старинният файтон".