Животът като лукс

Аида ПАНИКЯН

Има неща, които са жизнено важни в даден момент. Например едно лекарство. Лекарство, което го има, но заради нехайството на бюрократите или не стига до тежко болния, който би могъл да оздравее, или той трябва с пенсия от 400 лв. да плати 4000, за да си позволи лукса да живее.

Трагично и нехуманно е! В държава - член на ЕС, в подобна ситуация се оказват дори деца. Трудно е да се каже колко от тях с шанс за живот си отидоха от този свят заради законови недомислици и политическо нехайство.

Всеки проблем е решим, ако има желание. В рамките на едно пленарно заседание на първо и второ четене народните представители приеха промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, която ще позволи занапред лекарите да изписват на деца, а НЗОК - да плаща, стойността на лекарства, прилагани извън разрешението за употреба. Огромна крачка напред в лечението на деца с онкологични и други тежки автоимунни или редки заболявания, за лечението на които няма шанс с прилаганите лекарства. Семействата им и самите деца имат надежда за живот. Надежда, която години наред зависеше от... човешкия фактор. От желанието на чиновника или на депутата да осъзнае проблема.  

Значи - можело? И пари имало? Обществени пари!

Ако погледнем на проблема бездушно и политически, бихме казали, че отиващите си правителство и парламент решиха затлачван с години проблем. Дали е решен на 100%, дали е направено най-доброто - времето ще покаже. Но първата крачка е направена.

Да, много други проблеми, за чието решаване започна да се работи, ще останат "висящи". Във времето, докато отново има парламент. Като минималната заплата, например. Все дребни-дребни нещица, които в даден момент биха превърнали в лукс изконното право на човека да живее и да диша.