Зала "България" като място за бягство

Ясно е, че в обществото има напрежение. Не се знае още дали точката на кипене е достигната. Мислещите хора обаче реагират някак странно. Може и да не ходят масово на протестите срещу високите цени на ел. енергията, парното или водата, може и да не изразяват гласно мнението си за диалога "чалга-интелектуалци", но не пропускат в последно време повечето представления в театрите. Забелязвам, че напълниха зала "България" и купуват книги повече, отколкото се предполага в периода на криза.
Концертът с участието на Джошуа Бел от САЩ в обичаната от десетилетия зала "България" и неговото изпълнение на Първия концерт за цигулка и оркестър от П.И.Чайковски не само взриви залата, но и даде основание да се твърди, че

далеч от опасенията за "политика на натиск"

без притеснения за внушения и влияние, хората могат от сърце да се радват на висоти в областта на изкуството, които не се срещат често на наша сцена. Един американец на средна възраст, "поет на цигулката", с майка еврейка и "Страдивариус" в ръка, може не само да предизвика нестихващи аплодисменти, но и да "прочете" Чайковски по начин, на който и руските виртуози могат да завиждат. Залата пълна, билетите скъпи за нашия стандарт, мнозинството слушатели са в зряла възраст, несгодите на всекидневието са забравени за часове.
Едва ли можеше да се предвиди, че на другия ден залата ще е отново препълнена. Този път за изпълнението на струнен квартет "Димов" с Людмил Ангелов на пианото по случай 75 години от рождението на проф. Димов. Концертът - подарък за столичани, е вълнуващ с високия професионализъм на участниците, но и с топлите думи на всички институции в областта на класическата музика, които поздравиха юбиляра и намериха точните слова, за да изразят обичта си към един от върховете на нашето музикално изкуство. И този път

младите хора се броят на пръсти

Може би те имат възможността да посещават такива концерти там някъде, по света, където нашият преход ги пренасочи, а някои от нашите даровити деца все пак намират начин да се изявяват по чуждите сцени. Така, както на Оперния бал във Виена тази година изпълнителите са само от бившите социалистически страни. Виена не само винаги е гледала с едно око на Запад, а с другото - на Изток, но и винаги е намирала удачен начин да използва символи. Както и да се движи на ръба на кризите, като осигурява милионни доходи от изкуство и култура, които съпътстват туризма и цялата индустрия, свързана с него. Каква е връзката в случая? Ами във Виена не вдъхват надежда с мисълта, че идва пролет, лошото време мина, забравете за сметките за парно и енергия, усмихнете се. Всичко, което се прави, е в името да се осигурят повече средства в държавата, и то чрез висока култура и професионализъм, с балансиран поглед и на Изток, и на Запад.
Защо разказвам всичко това? Струва ми се, че една немалка част от можещите хора и от интелектуалците у нас просто бягат от действителността на мръсната политика и на чалгизираното общество. Търсят спасение и упование за часове в старата зала "България", където все още може да се чуе класическа музика на ниво, дори и неплатените сметки да горят джобовете. На тези концерти почти липсват политици, особено от управляващите. А това само допълнително осигурява спокойствие в "бягството".
Живец има в народа ни, но част от него е по улиците, участва в масовите протести, а другите

 "протестират" с отсъствието си там

и с присъствие на места, където няма да срещат "онези" от сутрешните предавания на телевизиите. Тези хора няма да излязат масово на улицата, а другите няма да влязат масово в зала "България". Има го и това разделение в нашето общество. Едва ли някой знае отговора на въпроса кога и как може да се направи спойката между двете групи българи, за да започнат да гледат в една посока и тя да е полезна за държавата. Който го направи, ще изведе страната от зоната на здрача.