Позиция
Заключете кабинета на външния министър
С годините бе узаконена практиката летящи хартийки от Вашингтон, Берлин, Париж, Лондон и разни брюкселски чиновници да се възприемат от София като повели от последна инстанция, които следва безпрекословно да се изпълняват
/ брой: 24
Конфузно се получи в една от последните "Панорами" на БНТ. Велеречието на Лютви Местан излезе извън контрола на водещия, напразни се оказаха и опитите му да се вклини в диалога на шефа на ДПС с Ивайло Калфин. Все пак накрая Бойко Василев излезе от ситуацията с блестящ каламбур: похвали Калфин и Местан, че са се справили блестящо с ролята на водещи вместо него. И все пак - по-добре такова надприказване, отколкото абсолютно безличното присъствие в студиото на настоящия външен министър, чието име дори нямам желание да запомня. Както не запомних нищо от неговото изявление. Шаблон, обтекаемост, нищоговорене, имаш чувството, че прекарват думите му през някакъв стерилизатор.
Но не ни е сефте да не случим на външен министър. Не че на другите много сме случили. "Хубавото Наде" ще остане в спомените с лафа
да се нахранят журналистите
за да си кротуват, и с гордото предъвкване на новонаучена от нея думичка "нонпейпър". Нонпейпър, буквално преведено значи "нехартийка", а иначе така брюкселските чиновници кръстиха документ, непредставляващ официална позиция на институция или държава, но който може да стимулира дебати по някаква тема. Този принос на Надежда Михайлова във външната политика на България щеше да е безобиден, ако впоследствие не бе узаконена практиката нонпейпъри, които поставяха на нашето внимание Вашингтон, Берлин, Париж, Лондон, както и разни брюкселски чиновници, да се възприемат от София като повели от последна инстанция, които следва безпрекословно да се изпълняват.
Соломон Паси обогати репертоара на външното ни ведомство с артистичния (не казвам "панаирджийския") си талант. Заявка за това той даде още преди да седне на министерското кресло, като разходи тогавашния шеф на НАТО с мукавения си трабант. Истинският връх на артистизма си постигна с онези горещи сълзи, които потекоха по бузките му, при приемането на България в пакта. Но иначе, както вече съм предупреждавал в ДУМА, Мони не бива да се подценява, защото каквото е рекъл, все е станало. Сега е на път да се сбъдне и указанието му да предоставим
територията на България за американски военни бази
Николай Младенов би могъл да претендира за прозвището "Обединител". В разгара на пожара в Сирия той ангажира държавата ни с позиция, подкрепяща едната страна в конфликта, и то не тази, чийто официален представител е посланик в България. И не само с позиция, но и с организиране на сборище в България на някакви "приятели на Сирия" с не съвсем изяснен профил, намерения, фактическо влияние върху събитията. Явно тази пристрастност се е харесала на някого, защото Младенов бе възнаграден с лелеяния от мнозина статут на
високопоставен международен чиновник
За жалост в конфузната редица се озова и Кристиан Вигенин. Злополучно посещение в Киев, което ангажира страната ни с позиция в конфликта, легитимирайки не просто режима, но и тези, които го качиха на властта. Да, той не тръгна да раздава курабийки на главорезите от "Десен сектор" и бандеровците, но тази работа я свърши Виктория Нюланд. Какво единодействие! Кризисни моменти на международното поле като тези в Украйна са като лакмус, тест за политическа зрялост и пригодност. Последва квалификация "популистка" на СИРИЗА - партията, която спечели разгромна победа на изборите в Гърция. Добре поне, че Вигенин изрази от парламентарната трибуна недоумение относно създаването на контролно-команден пункт на НАТО в България, че иначе какво ли щяхме да си помислим...
Не е зле да се помисли дали след безбройните примери от последните 25 години не би било по-добре да се заключи кабинетът на първия дипломат на България. За да не сядат
политически недоразумения
в креслото, заемано някога от Иван Башев. Този високообразован, отличаващ се с изключителен интелект и професионализъм наш политик, направи така, че България да не бъде изолирана дори от западния свят във времето на студената война. Близостта ни с Германия не води началото си от гушкането на канцлерката Меркел от Бойко Борисов. При наличието на желязна завеса, на Берлинската стена, редовен посетител на България беше Франц-Йозеф Щраус, шефът на ХСС, управляваща заедно с ХДС партия във Федералната република. Това стана по времето на завършилия Дойче шуле Иван Башев, разговарящ с немските политици перфектно на родния им език. По негово време беше направен пробив в отношенията с Франция: френският президент Шарл дьо Гол прие в Париж Тодор Живков. Малцина са другите ръководители от социалистическия блок, на които бе оказана подобна чест.
Иван Башев остана при това изключително скромен човек. Разхождаше сам дъщеричката си край някогашната зоологическа градина, където сега е Паметникът на Съветската армия. Не е имало случай при редовните ми неделни изкачвания на Черни връх да не го срещна, да не отвръща на поздравите на десетки туристи, които добре познаваха високата му, достолепна фигура. В ресторанта на Съюза на българските журналисти Башев редовно даваше брифинги за т.нар. журналисти международници. Запечатал се е в спомените ми такъв брифинг, в който ни запозна с резултатите от посещението си в Турция и срещата си с турския премиер Демирел. По онова време Анкара ни обвиняваше, че не пускаме да се изселват желаещите това български турци. Повдигнал дежурния въпрос и Демирел. Отговорът на Башев бил: "Господин премиер, ние сме готови още утре да отворим границата". "Демирел стана от креслото си, два пъти се разходи от единия край на кабинета до другия и накрая каза: "Сакън, господин Башев, само това не правете". Блестящ пример за отлична информираност за реалните намерения на опонента, за обмислена и действаща стратегия, за изненадваща високия събеседник реакция. Нещо като при жиу жицуто: използваш силата на противника така, че да се обърне изцяло срещу него, в твоя полза.
Време е да се заключи кабинетът на шефа на външното ни ведомство.