Загадъчният Трети пленум в Китай

След бурния икономически скок през изминалото десетилетие, който изведе Китай до позицията на втората по сила и размери световна сила, Китайската комунистическа партия (ККП) одобриха план за реформи, обхващащи всички сектори. Това стана на Третия пленум на Централния комитет, провел се от 9 до 11 ноември в Пекин, на който партийното ръководство очерта пътната карта  за трансформацията на китайската икономика в по-конкурентна и по-устойчива. Бе представена и голямата цел до 2020 г. чрез "цялостно задълбочаване на реформата" Китай да постигне "убедителни резултати" в реформирането на ключови сфери, сред които икономическата заема приоритетно място. "Реформата и отварянето към света - се посочва в комюникето от пленума - са най-отличителните характеристики на модерен Китай и съдбоносен избор, който определи съдбата на страната". Тук естествено възниква и въпросът: какво стои зад твърде завоалираната реторика на документа и в каква посока действително ще поемат китайските реформи? В комюникето от пленума се признава "решаващата" роля на пазара за разпределяне на ресурсите, като се посочва, че страната ще задълбочи икономическите реформи по начин и в посока, гарантиращи, че тази роля ще бъде реализирана изцяло. Самата дума "пазар" се споменава 22 пъти в документа, което говори достатъчно за важността й в политиката на новото държавно и партийно ръководство. За да бъде оценена значимостта на решението на пленума обаче, то трябва да бъде разгледано в перспектива. 
Нека си припомним, че след създаването на Китайската народна република през 1949 г. и налагането на планова икономика по съветски модел, в продължение на десетилетия идеята, че пазарът може да играе самостоятелна роля при разпределяне на ресурсите, бе табу, асоциирано с капитализма. Дори след началото на реформите и отваряне към света, инициирани от Дън Сяопин през 1978 г., дебатът за това дали социализмът трябва да разреши пазарната икономика продължи и едва през 1992 г. в страната бе постигнат консенсус по въпроса. Тогава надделя тезата, че страната няма избор освен да върви по пътя на социалистическата пазарна икономика и ролята на пазара бе дефинирана като "основна" за разпределяне на ресурсите, като това се реши да става в условията на упражняван от държавата макроикономически контрол.
Промените от последните две десетилетия в Китай и по-тясното му интегриране в световните икономически, търговски и финансови структури обаче поставиха отново на дневен ред нуждата от предефиниране на отношенията между държавата и пазара. Глобалната финансова криза от 2008 г. и дълговата криза в САЩ и Европа от последните две години, довели до сериозен спад във външната търговия на Китай и притока на чуждестранни инвестиции, съответно до намаляване на икономическия му растеж, показаха, че страната не може да разчита повече на досегашния си експортно ориентиран и насърчаващ външните капиталовложения модел за развитие. На този фон вътрешният пазар показа огромния си потенциал особено с това, че все повече китайски компании инвестират в чужбина. Непрекъснато нарастващите търговски операции в юани неизбежно поставиха и въпроса за превръщането на китайската валута в световна, при това не дали, а кога. Иновациите станаха лайтмотив на реформата и се разглеждат като сърцевина на новия модел за по-ефективно, справедливо за всички социални групи и устойчиво развитие на Китай.
Реализираният през последните години икономически скок вкара в дневния ред на китайското ръководство необходимостта "да се определят по-добре - според текста на комюникето от Третия пленум - отношенията между държавата и пазара". Именно в това се заключава и значимостта на самия пленум и взетите на него решения, тъй като партийното ръководство направи ключова стъпка към пазарните реформи, заменяйки колебливото определение от 1992 г. за ролята на пазара като "основна", с "решаваща". По този начин държавното ръководство излъчи и ясния сигнал за бъдещата посока на китайската реформа. "Очевидно е, че пазарът ще има все по-голяма дума в разпределянето на ресурсите, а държавата - все по-малка", посочва Джан Джуоян, икономист от Китайската академия за социални науки, участник в пленума, коментирайки, че определянето ролята на пазара като "решаваща" представлява най-важната от предстоящия кръг реформи.

По-малко държавна намеса

Освен ролята на пазара за бъдещото икономическо развитие на Китай, вторият акцент, който пленумът постави, е върху отношенията "пазар" - "държава". В комюникето се посочва, че "реформата трябва да позволи пазара да играе решаваща роля при разпределянето на ресурсите, а правителството да изпълнява по-добре своите задължения", което на практика означава предефиниране на отношенията между пазара и държавата, чието правилно функциониране се възприема като ключово за икономическата реформа. В този смисъл държавата се ангажира да премахне пречките пред пазара и подобри ефективността и справедливостта при разпределянето на ресурсите. Тя ще създаде също честни, открити и прозрачни пазарни правила, като в същото време трансформира функциите на правителството и подобри системата за макроконтрол и управление. Според проф. Сие Чунтао от Партийната школа към ЦК на ККП определянето ролята на пазара като "решаваща" за разпределението на ресурсите показва, че сред партийното и държавното ръководство съществува ясно разбиране и осъзнаване на това какво представлява пазарната икономика и каква роля трябва да играе държавата в нея. "Правителството свърши добра работа, но понякога се намесваше прекалено много, а това доведе до висока административна цена, ниска ефективност и корупция", подчертава той.
Някои мерки в тази насока всъщност вече са в ход. Така например правителството прехвърли в компетенциите на местните власти 221 административни одобрения, свързани с бизнеса: през юли Китайската народна банка отмени тавана на лихвите по кредитите; през септември бе даден старта на шанхайската пилотна зона за свободна търговия, която трябва да тества почвата за конвертируемостта на юана и дерегулация на лихвените проценти. Това, което настоящият пленум направи, е да институционализира всички тези промени и покаже, че същинските мерки в посока по-голямо оттегляне на държавната намеса в пазара тепърва предстоят.

Професионализация на реформата

Едно от нововъведенията, които одобри пленумът, е създаването на централен ръководен екип за "цялостно задълбочаване на реформите". Той ще отговаря за перманентно очертаване на реформи, координацията и придвижването им, както и ще контролира тяхното прилагане. Решението за създаването на този екип идва десет години след сливането на бившата Държавна планова комисия и Комисията за икономическа реформа в Национална комисия за развитие и реформи, която в момента е основният регулатор в сферата на икономическата политика. Новата ръководна група, чийто състав и компетенции не бяха определени от пленума, вероятно ще бъде поставена по-високо в йерархията от предишните комисии, смятат китайски експерти. Възможно е тя да стои на еднакво ниво със съществуващата в момента Централна ръководна група за финанси и икономика. Част от задачите й освен икономическата ще включват по всяка вероятност планиране и провеждане на реформа за модернизиране на "системата за управление" и "способностите за управление". Тези две концепции са другият нов момент в решенията на Третия пленум и се очаква да се превърнат във важен компонент в предстоящия кръг реформи, чиято крайна цел е също да доведе до по-малка намеса на държавата в пазара. Според професора по финанси в Китайско-европейското международно бизнес училище Жуей Мън по-голямата роля за икономиката е съпътствана от правилното позициониране на държавата, която трябва да подобри способността си за предоставяне на публични услуги, така че да попълни празнината, която пазарът не може да покрие.

Победители и победени?

Пленум на повишените очаквания - около тази формулировка се обединиха редица международни анализатори, коментирайки твърде неясните решения на Третия пленум като насоки за "постепенна реформа, а не за бързи промени". Тук е интересно да посочим и оценката на експерта по икономическите въпроси на "Файненшъл Таймс" Джож Нобъл, поставящ деликатния въпрос "кой ще спечели и кой ще загуби в резултат на реализацията на тези реформи. Според него сред победителите основно ще се окажат здравеопазването, финансовите услуги, производствените сектори, свързани с новите технологии и част от енергетичните компании като Huaneng Renewable и China Gas, телекомуникационните компании, транспорта - т.е. фактически лидерите на утрешния ден. В същото време сред победените неизбежно биха се оказали днешните водещи промишлени държавни гиганти, въгледобивните и строителните компании, крупномащабните производители на материали и суровини за тежката и леката промишленост, държавните банки. Но на първо място сред загубилите битката за позиции според Нобъл най-сериозно ще пострадат местните власти най-малкото заради това, че ще загубят възможността да извършват манипулации със земеделските земи, както и да създават от нулата напълно зависими от тях корпорации.
Сред набелязаните от пленума реформи се откроява и необходимостта от изграждането на нова, по-ефективна система за социално обезпечаване, липсата на която в последно време доведе до сериозно повишаване на напрежението в китайското общество. На пленума бе взето решение една от болезнените теми за китайците, свързана със социалния ред, да бъде премахната. Става дума за въвеждането на облекчен режим в политиката за едно дете в семейството, както и за премахване на трудовите лагери, в които хората бяха изпращани без съд и присъда за превъзпитание посредством труд. Решението е част от усилията на Китай да подобри спазването на правата на човека и съдебните практики, посочва агенция Синхуа, цитирана от Франс прес. Според плана двойките в Китай ще могат да имат по две деца, ако един от родителите е бил единствено дете. Понастоящем китайските двойки, живеещи в града, имат право на едно дете, докато селските семейни двойки имат право на второ дете, ако първото им е момиче, припомня Асошиейтед прес. Трудовите лагери пък бяха създадени навремето, за да наказват критиците на Комунистическата партия, но сега се използват от местни ръководители като средство за справяне с хора, които оспорват властта им или ги критикуват заради корупция или неспазване на правата на човека. Планът предвижда също и отмяната на ограниченията за получаване на жителство в малките градове и села, както и интегрирана система за социална сигурност, отбелязва Ройтерс.
Сред реформите се включват и общи обещания на партията като "създаване на модерна армия", "окуражаване на чуждестранните инвестиции в китайските крайбрежни градове" и "засилване на системите за борба с корупцията". Западни наблюдатели коментират, че следващата стъпка на партийните лидери ще е да убедят подчинените си и официални лица, разположени по-долу от тях в държавната йерархия, да приложат реформите в действие.
Това, което определено стана предмет за оживени дискусии и коментари сред западните анализатори, бе въпросът

всеобхватна ли е властта на Си Цзинпин?

Реформите ще забуксуват, а от пленума не бива да се очаква то да се превърне в революция, заяви в навечерието на пленума политологът от "Колидж Клермонт Маккена" в Калифорния Минксин Пей. Независимо от различните мнения по въпроса, той скептично настоява, че администрацията на председателя на КНР Си Цзинпин засега все още не е скрепила своята власт и не е придобила достатъчно правомощия, за да придвижи такива радикални реформи. "Оптимизмът по въпроса за способността на партийната върхушка да прокара пазарните реформи игнорира реалните препятствия пред бъдещия ръст и процъфтяване на Китай", предполага Пей. "Какви икономически реформи са необходими е известно, но на Китай му пречи мощната опозиция - държавните предприятия, местните органи на властта, членовете на семействата на политическия елит и предприемачите със своите връзки. На Си Цзинпин не му провървя. Неговата задача в сравнение с реформите от 1978 и 1992 година е много тежка - противниците на предишните реформи не са били лично заинтересувани, а не са били съгласни с курса на правителството само по идеологически причини", допълва той. "Днес членовете на управляващия елит имат пряк интерес от това, държавата да доминира в икономиката. Пазарните реформи ще повишат конкуренцията и ще навредят на интересите им, ще намалят привилегиите им, а това означава, че съпротивата им ще е неизбежна. Само общественият натиск извън партията може да ги застави да тръгнат към реформите, заключава Пей.


Министерството на търговията и Националното статистическо управление на Китай публикуваха информационен бюлетин, който показва, че през 2012 година преките инвестиции на Китай в чужбина възлизат на 87,8 милиарда долара, в резултат страната се нареди на трето място в световната ранглиста по този показател. Правителството планира да изгради зона за търговско-икономическо сътрудничество в съответните страни, за да се създадат платформи за инвестиране на китайските компании. Информационният бюлетин на Министерството на търговията и Статистическото управление показва, че от 2003 година насам преките инвестиции на Китай в чужбина постоянно се увеличават с 41,6% ръст на годишна база. Джоу Джънчън, представител от Търговското министерство, каза, че на фона на спада на инвестициите в света със 17% инвестициите на Китай в чужбина достигнаха 87,8 милиарда долара и страната се нарежда на трето място след САЩ и Япония. По думите му тази година преките инвестиции на Китай в чужбина ще се увеличат с около 15% спрямо миналата. До края на 2012 година общият размер на инвестициите на Китай в чужбина е над 500 милиарда долара и по този показател страната е на 13-о място в света. Тази сума обаче представлява само 10% от инвестициите на САЩ в други държави. Инвестициите на Китай в САЩ през 2012 година са се увеличили със 123,5% спрямо по-миналата година и Америка е втората по-големина дестинация за китайските инвестиции в чужбина. Джоу Джънчън каза, че след избухването на глобалната финансова криза инвестициите на Китай в развитите държави се увеличиха драстично. За устойчивото развитие на китайските компании зад граница правителството ще подкрепи изграждането на зони за търговско-икономическо сътрудничество в чужбина и за първи път ще публикува "Каталог за инвестиране и сътрудничество в чужбина", каза още представителят на търговското министерство.