Зад завесата...
/ брой: 130
Новина всъщност няма и обяснението за това е съвсем просто. Всички приказки за край на студената война, за презареждане, за търсене на общ съвместен път в бъдещето, за световен мир твърде бързо се неглижираха. Американската дипломация, колкото и ловко и привидно миловидно да обясняваше на света, че новата епоха в световния живот едва ли не вече е факт, не съумя да задейства механизма, спускащ завесата пред реалността. Задкулисните машинации в международната политика не успяха да убедят дори и най-неангажираните с темата за американската добронамереност, че под слънцето се е родила нова геополитическа доктрина, изпълнена с миролюбие, демократичност и кристално бистра честност.
Хилари Клинтън, дипломат номер 1 на САЩ, която все още обикаля Кавказкия регион, вчера си тръгна от поредната страна - Грузия, в качеството си на грузинска гражданка, стискайки в ръцете си очевидно дълго лелеяния от нея грузински паспорт, който получи по всяка вероятност заради преданата си привързаност към каузата на свободолюбивия грузински народ. Нещо повече. От някаква местна, но според мащабите на домакините си връховно висока трибуна, тя достигна небивала дипломатическа висота, като намери сили да се скара на Русия за "окупацията" на многострадална Грузия и дори предупреди Москва, че е време да се разкае, да посипе главата си с пепел и да се заеме с експедитивно изтегляне. За да бъде все пак уважавана от Америка. В същото време държавният секретар на САЩ открито обяви намерението на Белия дом да засили военното присъствие на страната си в кавказката държава. Подари гранични катери, заговори за модерни хеликоптери, обеща военни експерти, които да обучават по американски образец армията на кавказката държава. Няма нужда от въпрос срещу кого точно. По подразбиране явно пак става дума за борба с тероризма, но странно защо погледът на Хилари Клинтън бе обърнат към Русия.
Е, госпожата постигна ефект - за жалост не май точно преднамерено търсения като замисъл. Тя просто, твърде прозаично казано, стана смешна. И не само пред очите на отчаяните от "руската агресия" грузинци (не говорим за народа на Грузия), а и пред света.
Лицемерието, подбутвано от перманентната и типична за американската геополитическа доктрина мотивация, явно трябваше да прикрие съвсем други непосредствени намерения. На първо място очевидно стои интересът с цената на всичко САЩ да постигнат дестабилизацията на Кавказ, използвайки именно Грузия на Саакашвили. Сериозна цел в този смисъл е последователната дезинтеграция на евразийското пространство. Руската идея за единение на държавите от Лисабон до Владивосток едва ли е по сърцето на управляващите в САЩ. Да не забравяме все пак и удара, който подобни планове биха нанесли на гърчещата се в икономически конвулсии Европа, за която евразийската интеграция изглежда все по-примамлива. А освен това Вашингтон действително се готви за изграждането на нов плацдарм - срещу Сирия и Иран. Прокламираните военни действия срещу двете упорито съпротивляващи се на САЩ държави в крайна сметка имат нужда и от непосредствено близки летища и бази.
Мизансцен от сценарий, който никакви завеси всъщност не могат да скрият.