За ръкавицата и природните закони
Нови моменти във външната политика на Китай
/ брой: 215
Политици, коментатори от САЩ и техни съмишленици от други държави отново са разтревожени от действията на официален Пекин. Този път става дума за политическите стъпки на Китай в региона, наричан Южнокитайско море - изключително важен воден път, през който годишно минава около една трета от трафика на световното корабоплаване.
Заедно с Тайванския провлак и Корейския полуостров, Южнокитайско море се смята за една от трите най-невралгични точки в Източна Азия. В този морски регион има няколко малки островни територии, които са обект на отдавнашни претенции и териториални спорове между КНР, Филипините и Виетнам.
Неотдавна на миниатюрното островче Йонсин, разположено на около 400 км от най-южната провинция на Китай - Хайнан, в община Санша, бе издигнато градче с 1000 души население и бе изпратена китайска военна част. Над новото селище се развя червеният петолъчен флаг на КНР, а Пекин официално съобщи, че община Санша "ще администрира" стотици хиляди квадратни километра водна площ.
Държавният департамент на САЩ протестира срещу "едноличните действия" на Пекин в района, а реакцията на управляващите кръгове във Филипините и Виетнам бе далеч по-остра.
"Пекин сваля ръкавиците", обяви Гарет Еванс от т.нар. Международна кризисна група, работеща в тази част на света. Зад тази метафора се крие очевидното обвинение, че Китай започва един много по-твърд курс към своите съседи в региона, а също така и в международен план. Доколко миниатюрните островни територии като Йонсин, Спратли или Парасел, разположени в Южнокитайско море, са китайски, филипински или виетнамски, е изключително трудно да се докаже - те са почти безлюдни и до преди няколко десетилетия никой не им е обръщал внимание. Този спор, който според редица наблюдатели може да доведе до още по-засилени връзки Вашингтон-Манила или пък да отбележи нов етап в приятелските отношения на САЩ с доскорощния противник Виетнам, ме води до заключения от съвсем друг вид.
Да, Пекин едностранно e решил да построи град и да изпрати военно поделение в община Санша, ползвайки се от правото на силния. Едно право, което винаги е било предмет на спорни и остри тълкувания и което никога не му е пречило да бъде прилагано - във всички времена и по всички краища на планетата.
Да вземем например района на Югоизточна Азия. Та с какво право, освен с правото на силния, САЩ се настани безцеремонно на миниатюрния остров Гуам, като го превърна в огромна военна база - с атомни подводници, летища, мощни комуникационни центрове и т.н. Та с какво друго право Вашингтон и до ден днешен, половин век след свършването на Втората световна война, поддържа в Япония над 30 различни по вид военни бази и обикаля в района с атомния самолетоносач "Дж. Уошингтън", ескортиран от десетки военни кораби и подводници? С правото на силния.
Такива примери за ползване правото на силния изобилстват в старата и по-нова история на Европа, Африка и Азия.
Правото на силния е другото име на агресията, на демонстрацията на мощ и динамика. Целият биологичен свят всъщност е белязан със знака на агресията. В своя великолепен труд "За агресията" нобелистът проф. Конрад Лоренц дава редица впечатляващи примери за това каква неделима част от поведението на индивида е агресивността, а също и на групата. Дори пухкавите, нежни пиленца, пише професорът, когато са струпани нагъсто, започват да се кълват жестоко едни други. Да не говорим за представителите на животинския свят и на хората. С тази характеристика е белязан дори стартът на новия живот - кой пръв от хилядите сперматозоиди стига до яйцеклетката, за да оплоди нов живот? Най-силният, най-активният, най-бързият... най-агресивният.
Правя това наглед странно отклонение, защото бих искал да обясня по-добре поредните действия на Пекин в региона на Южнокитайско море. Да, Китай вече е втората сила в света и сега може да си позволи едностранчиви действия - колкото и неприемливо да изглежда това. Съвсем доскоро официалното ръководство на КНР подчертаваше желанието си да се занимава само с вътрешни проблеми на страната и да живее в хармония със себе си и света.
Колосалната икономическа (а и военна мощ) на тази държава, надхвърляща вече милиард и триста милиона души, несъмнено води до неминуеми промени в тактиката и стратегията на властта. Досега свръхсилите на съвремието ни - Америка и Русия (бившият СССР), нееднократно упражняваха своето право на силния, демонстрираха своята агресивност в различни точки на света и по различни поводи (спомнете си войните в Корея, Ирак, Афганистан и т.н.). Сега към тази глобална игра се присъединява и нов играч, нова свръхсила - Китай. Колкото и това да е неприятно за някои политици и наблюдатели.
А доколко морално и юридически е защитимо правото на силния, е съвсем друг въпрос...
Град Санша се намира на всичките три острова на архипелага Нанша (Спратли) от групата на Параселските острови в Южнокитайско море
Няколкостотин демонстранти във Виетнам изразиха несъгласието си с китайската експанзия в Южнокитайско море