За едното потупване по рамото

Това, че основните български телевизии посвещават първите поне 15 минути от вечерните си информационни блокове на убийства, изнасилвания, катастрофи и прочие криминални новини и събуждащи ужас произшествия, е широко известен факт. Нерядко дори подреждането на новините създава усещане, че са копипействани, както е модно да се казва. Толкова по-голямо е удивлението, когато пък представят едно и също събитие в доста различна светлина. Както се случи напоследък с отразяването на протестното автомобилно шествие край Бургас на хора, които изкарват хляба си от туризма по Черноморието. Регионалната телевизия "Черно море" естествено излъчи подробен репортаж за събитието. Излъчи и кратки интервюта на участници, изключително притеснени от огромния отлив на руски летовници, загубите от което няма как да бъдат компенсирани. Наред с предложения като облекчаване на визовия режим, недвусмислено бяха отправени основателни упреци към представители на управляващите, някои от министрите и особено към президента Плевнелиев за непремерените им приказки, че и войнствено перчене по адрес на Русия. Сюжетът се появи и по БНТ, но далече по-скромно. Никакви нелицеприятни за властта изказвания на участници, зрителят беше оставен сам да се догажда защо, аджеба, много от автомобилите бяха декорирани с руски знамена, защо от прозорците се размахваха флагчета в бяло, синьо и червено и има ли това някаква връзка с неволите на нашите хотелиери.
Само седмица по-рано на срещата на високо равнище в Брюксел беше взето решение върховната комисарка на ЕС по външна политика и сигурност Федерика Могерини да подготви до юни "план за действие върху стратегическите комуникации", като "в подкрепа на медийната свобода", осигуряването на "балансирана информация", "подобряването на разбирането на случващото се", към държавите членки централизирано ще се подават опорни точки. Е, БНТ очевидно изпреварва указанията на "комисията Могерини" и балансираното филтриране на информацията от Бургас показва, че националната ни телевизия не се нуждае от брюкселски опорни точки, за да бъде по брюкселски и вашингтонски "политически коректна".
Известно е, че туристическият бранш е на трето място по принос към формирането на БВП, а тези дни по вестниците се появяват заглавия от рода на "Падат цените на нощувките по Черноморието". Което значи, че приходите за държавата по това перо ще намалеят. И в основата на този процес - дано не е срив - е напънът на българския президент и пригласящи му представители на т.нар. политически елит да се пишат по католици от папата. А не само туризмът ще търпи загуби от президентските приказки от рода на "Путин е политик от миналото", разните словесни упражнения на тема "хибридна война", чертането не на военни, а на войнствени  стратегии от министър от служебния кабинет, назначен от президента. Да отминем със снизхождение изцепките на настоящия ни военноземеделски министър Ненчев и другото политическо недоносче, оглавило Външното министерство. И всичко това за едното потупване по рамото от отбилия се в София Джон Кери, или похвала от Брюксел за верноподаническото престараване.
А другаде, не толкова далече от София, първо си гледат националния интерес и не ламтят за потупвания и похвали. От кабинета на Плевнелиев гордо съобщиха, че българският президент няма да присъства на честването на Деня на победата в Москва през май. Че няма да останем по-назад от Обама и Камерън, я. Странно защо унгарският премиер Орбан не е толкова войнствено настроен срещу Москва. А като помислиш, София не е била прегазвана от съветски танкове както Будапеща през 1956 г, нито софиянци са били разстрелвани по улиците като жителите на унгарската столица. През август 1968 г. пък съветските танкове нахлуха на Вацлавския площад в Прага и беше прекършена "Пражката пролет". Но само преди дни чешкият президент Милош Земан заяви, че ще присъства на Червения площад на 9 май и поясни: "Отивам там в знак на благодарност за това, че днес не сме длъжни да казваме "Хайл Хитлер". Не мога да не цитирам коментара към тази новина на форумника Кирил Кънев: "Един български държавник не рачи да рече: "Отивам там в знак на благодарност за това, че днес не сме длъжни да казваме: "Боюрнус, агалар". Да поясняваме ли за кой държавник става дума?
Знам колко рисковано нещо са обобщенията. Петгодишното ми пребиваване в Прага в край на осемдесетте и началото на деветдесетте години на миналия век ми дава смелост все пак да рискувам. Чехите не чакаха да ги приемат в ЕС, за да се почувстват европейци. Открай време не само руснаците, но и нас на Балканите си ни имат за поизостаналия Ориент. Прибавете към това и задушаването на "Пражката пролет". Въпреки това - отсъствие на масово русофилство, чешкият президент отива в Москва за честването на 70-годишнината от победата над фашистка Германия. Не само заради верния прочит на историята, но и защото така диктуват интересите на държавата му. Точно обратен е нашият случай. Българите, както показа неотдавнашна социологическа анкета, са преобладаващо русофили, а президентът ни, сляпо имитирайки чужди образци, нещо е сърдит на Москва и не му се празнува на Червения площад 70-годишнината от победата. Автомобилният протест в Бургас на хората от туристическия бранш е най-малкият знак, че президентското поведение, русофобското перчене на част от "политическия елит" не служат на интересите на България.